Кони Мейсън - Лъвът

Ариана стоеше наблизо и чу всичко. Тя все още не можеше да повярва на ушите си. Лайън беше приел всички обвинения на Уилям, без да произнесе и една дума в своя защита. Не беше никак честно. Никой не беше така лоялен към Уилям, както Лайън. Той се закле във вярност към Малкълм заради нея и това му костваше доверието на Уилям. Заради нея пострада и честта на Лайън. Неговото страдание не беше по-малко от нейното. Тя загуби своя съпруг. Никога не беше виждала такова изражение на лицето му — сурова ярост и невероятна болка. Тя усещаше, че гордостта на Лайън е прекалено голяма, за да си позволи да прости на себе си или на нея.

Сълзи потекоха по бузите й, когато чу как Уилям изобличи Лайън и го изпрати на заточение в Крагмер. Преглъщайки вината си, тя погледна към Лайън, който се отдалечаваше от Завоевателя. Бучка заседна в гърлото й, когато той вдигна главата си и я погледна. Тя тръгна като на сън. Краката й се подкосиха, когато се доближи до мъжа си, който я призова с очите и сърцето си. Раменете й хлътнаха под тежестта на отчаянието. Тя беше на негова страна и го подкрепяше, независимо дали той искаше или не.

— Стой! — извика Уилям. Гласът му беше толкова остър и безпощаден, колкото и коравосърдечната му същност. — Лейди Ариана ще ме придружи в Лондон като заложница. Тя ще остане в двореца, докато реша какво ще бъде наказанието ти.

Вестта шокира Лайън, но единственото, което го издаде, бяха изкривените мускулчета на челюстта му. Това беше единствената проява на човешка емоция, която се изтръгна от него. Той се загледа в Уилям, като прикриваше мислите си и без да предложи нищо в своя защита.

Ариана дишаше тежко, видимо потресена от реакцията на Уилям. Щом Лайън отказваше да се защити, тя щеше да говори от негово име.

— Ваше величество… — Макар да беше развълнувана, гласът й беше ясен и висок.

Уилям се обърна към нея и повдигна вежди.

— Искате да кажете нещо, милейди?

Ариана се доближи до Уилям, преди Лайън да прозре какво възнамерява да направи съпругата му.

— Умолявам ви, Ваша милост, — подхвана тя, — обвинихте лорд Лайън несправедливо. Имам обяснение за действията на моя господар.

Уилям се намръщи, а думите й не го впечатлиха ни най-малко.

— За своя съпруг ли говорите, милейди? Никога не съм смятал, че лорд Лайън Нормански се крие зад гърба на жена си.

Лайън пристъпи напред, унижен и с наранена гордост. Погледна язвително Ариана и това я накара да замълчи.

— Сам отговарям за себе си и постъпките си, Ваше величество. Затова моля да извините моята съпруга, която си позволи да се намеси в моя защита.

— Съвсем не съм в настроение да слушам оправдания, ако изобщо има такива — отвърна сърдито Уилям. — Когато съм в по-добро разположение на духа, ще изпратя пратеници за теб и може да изслушам обясненията ти. Каквото и да кажеш сега, няма да промени решението ми. Лейди Ариана остава с мен, докато реша как да постъпя. Не се страхувай — Матилда ще се грижи добре за нея.

— Тръгвам при изгрев слънце — каза твърдо Лайън. Ариана понечи да се възпротиви, но той я изгледа предупредително. После се обърна и излезе решително от залата. Когато се скри от погледа й, Ариана се почувства така, сякаш светлината в живота й я бе напуснала.

По-късно Лайън потърси компанията на своите рицари в гарнизона, които отпиваха мрачно от халбите си с бира и обсъждаха наказанието, което Уилям бе разпоредил. Лицата им бяха угрижени. Лайън беше все още там, когато през портите препусна вестоносец, сякаш дяволът го гонеше по петите. Това събуди любопитството му. Лайън пристъпи към вратата и веднага разпозна вестоносеца — беше един от свитата на Уилям. Той приветства своя другар и пристъпи напред да го посрещне.

— Какво не е наред, сър Гавин? — попита Лайън, който не пропусна да забележи окаяното състояние на верния рицар и бързоногия му жребец.

— Възникна проблем — отвърна мъжът, превит от изтощение. — Маркизите на Уелс са се обединили и атакуват крепостта в Честър. Има огромна опасност крепостта да падне в ръцете им. Войските на Уилям отчаяно се борят да отблъснат врага. Уилям е все още тук, нали? Господи, дано не съм го изпуснал.

— Ще намериш Уилям в салона — каза Лайън, видимо развълнуван от новините. Ако Уилям тръгнеше да отбранява Честър, това щеше да бъде първата битка, в която ще влезе без Лайън до себе си. Внезапно друга мисъл се прокрадна в главата на Лайън и той се отправи към гарнизона, за да съобщи на сър Белтан какво е научил.