Кони Мейсън - Лъвът

— Съжалявам.

После бавно се отправи към вратата.

— Лайън, къде отиваш? — Гласът й бе пресипнал от тревога.

— По-добре ще е да остана сам. В момента не ме бива много за компания.

— Не ме оставяй така. Скъпи, не искам да ме мразиш!

Той я погледна и й се усмихна, но някак неуверено и печално.

— Дори не знам какво чувствам. Вярно е, че изпитвам омраза, но към самия себе си. Предадох Уилям, за да бъда с теб, а сега дори не съм сигурен, че ще ти бъда добър съпруг.

Сега по-силно от всякога Лайън изпитваше болка от загубата, гърчеше се в агония, задето се беше отрекъл от всичко, към което се стремеше през целия си живот, и разбра, че не би могъл да живее с тази мисъл.

Ариана имаше чувството, че цялата вселена се стовари върху крехките й рамене, когато Лайън затвори безшумно вратата след себе си. Веднага щом той се изгуби от погледа й, тя избухна в сълзи. Искаше й се никога да не беше срещала Лайън Нормански. Заради нея той бе предал доверието на своя крал и се бе лишил от честта си.

В залите отекна шум, който не беше характерен за този ранен утринен час. Ариана се събуди с убеждението, че нещо не е наред. Тя скочи от леглото в момента, когато Лайън се втурна в стаята.

— Облечи се бързо, Ариана. Уилям и неговата армия пристигат.

Ариана имаше много въпроси към него, но той изчезна така бързо, както се беше появил. Уилям, помисли си тя, докато намяташе дрехата си, и се втурна към прозореца. Сърцето й почти замря, когато видя многобройната армия, разположена зад могъщия воин, който достигна до Абернети с величието на завоевател. Тя проследи как Малкълм, заобиколен от своята лична стража, препусна напред да посрещне Уилям. Въпреки старанието си, тя не успя да прогони натрапчивия страх от появата на Уилям.

Без да чака да види какво ще се случи, Ариана се втурна надолу по стълбите. По пътя към вътрешния двор имаше толкова много хора, че й се наложи да се бори, за да си извоюва място в тълпата. Огледа се за Лайън, но не го видя. Не успяваше и да надникне над главите на хората, за да разбере какво се случва в тази прохладна, мъглива утрин отвъд портите на крепостта.

След задълбочени преговори с Уилям, Малкълм се завърна в крепостта. В очите му се четеше поражение и Ариана се чудеше какво се бе случило между Завоевателя и краля на Шотландия. Тя не се изненада, когато видя Малкълм, последван от Уилям да се отправят към външния двор на замъка, заобиколени от личната им стража.

Двамата владетели влязоха в голямата зала. Ариана бе избутана навътре от тълпата. Уилям свали своя шлем; лицето му излъчваше твърдост и безпощадна решителност. На насъбралото се множество той се стори суров, корав човек — свиреп воин, безкомпромисен владетел, енергичен водач. Ариана го познаваше като непреклонен човек, чиято решителност и страховит нрав не допускаха и най-незначителното посегателство срещу собствените му желания. Характерът му беше такъв, тъй като бе потомък на викинги — на пирати и военачалници, които първоначално плячкосвали, а по-късно населили северозападна Франция.

Уилям последва Малкълм към подиума и се обърна с лице към претъпканата зала. Ариана беше изненадана когато видя Лайън, изправен от едната страна на Уилям, тъй като не го беше забелязала до този момент. Хората утихнаха в очакване Завоевателя да заговори, предусещайки, че ще станат свидетели на събитие, което ще се помни с векове.

Уилям повдигна ръката си и бавно посочи към Малкълм.

— Поклонете се пред мен, Малкълм Шотландски! Подчинете се или сам ще отговаряте за последствията. Ако откажете, ще поведа своята армия през вашите земи и ще посея смърт и разрушения навсякъде, откъдето мина. Вашите поданици са ни свидетели, че вие ще се закълнете да не разполагате войските си в Англия. Шпионите ми ме информираха за намеренията ви да разширите границите си, заграбвайки английски територии. Аз няма да допусна това да се случи.

Малкълм не беше подготвен да се сражава с могъщата армия на Уилям. Страхуваше се от суровата реакция на Завоевателя, в случай че му откаже, и затова незабавно падна на колене пред него и отдаде своята почит. Поставяйки ръцете си в тези на Уилям, Малкълм изрази подчинението си и се закле да бъде васал на краля на Англия.

— Като ваш господар, искам да изпратите своя син Дънкан в двореца в Англия, като гарант за вашето поведение. Това няма да продължи дълго, ако се окажете верен поданик.

Малкълм пребледня.

— Но, Ваше величество, Дънкан е моят наследник!