Кони Мейсън - Лъвът

Ариана се потопи в обичания ритъм на живота в Крагмер. Трябваше да се приготвят свещи, да се опуши и осоли месо, да се консервират последните летни плодове и зеленчуци. Освен това, Ариана предприе и цялостно почистване на замъка, като затрупа себе си и прислугата с доста работа.

Докато в замъка кипеше трескава дейност, Лайън се опитваше да прекарва повече време навън със своите рицари, да участва в забавленията им и да ходи на лов. Не изпускаше състезанията по стрелба с лък, а също и посещенията в селото. Често придружаваше съдебния пристав при неговите обиколки за събиране на данъци и дори се включваше в преговорите, ако се наложи. На вечеря сядаше на обичайното си място до Ариана, ядеше тихо, пиеше прекалено много. Поглъщаше я с поглед, но почти не й говореше. Ариана нямаше представа къде прекарва нощите си, защото той нито веднъж не потърси общото им брачно ложе.

Две седмици след завръщането им в Крагмер Ариана разбра, че носи в утробата си дете от Лайън. Като се събуди една сутрин, тя започна да повръща мъчително. Това не беше достатъчно доказателство, но скоро Надая потвърди съмненията й. Ариана виждаше старицата за първи път след завръщането си от Шотландия. След мъчителните спазми Ариана вдигна глава и видя Надая да стои до нея с чаша студена вода и кърпичка за лицето. Старицата й подаде водата и кърпата и Ариана ги пое с благодарност. Мистериозната поява на вещицата отдавна вече не я учудваше.

— Знае ли Лайън, че ще има дете?

Ариана не се изненада, че Надая вече знае за бременността й, независимо от това, че самата тя сега научаваше.

— Дори аз не знаех до този момент. Освен това се съмнявам, че Лайън изобщо го е грижа. Сигурно знаеш, че почти не съм го виждала, откакто се завърнахме в Крагмер.

— Великият Лайън е горд човек, милейди. Вие представлявате опасност за него. Трудно му е да разбере чувствата си. Само вижда какво му навлече привързаността му към вас.

— Опасност? Аз? О, не, Надая, аз не означавам нищо за него. Той иска тялото ми, сам ми го призна. Но е твърдо решен да се бори с повика на страстта си. Лайън не ме желае с разума си. Как искаш да му кажа за бебето, щом той отхвърля майката?

— Какво ще сториш тогава? Лайън и бездруго скоро ще разбере.

— Ще отида в манастира — отвърна Ариана, сякаш внезапно я бе споходило просветление. — Никой няма да ме върне, ако им даря парче земя. Ще се отдам на вярата и ще отгледам детето си в манастира „Сейнт Клер“.

— Празни приказки, момичето ми! Това е глупава идея. Не можеш да дариш земя, която принадлежи на съпруга ти, а игуменката няма да те приеме, ако не си платиш. Не, милейди, ще трябва да търпиш Лайън, да живееш под неговия покрив и да отгледаш неговото дете.

Ариана присви упорито устни.

— Не и ако той не ме иска!

Устните на Надая се изопнаха, а погледът й се зарея в празното пространство.

— Виденията ми разкриват много неща, милейди. Тъмен спектър заплашва лорд Лайън. Ще се наложи да се преборите със смъртта, преди да намерите истинско щастие — предрече тя с поглед, прикован в нещо, което Ариана не можеше да види. — Бъди нащрек, Ариана, защото виждам голяма опасност на далечно бойно поле. Виждам смърт. Но ти имаш силата да победиш жестоката жетварка.

Пророчеството на вещицата едновременно уплаши и обърка Ариана. Как можеше Лайън да се сблъска със смъртта на бойното поле, след като беше заточен в Крагмер и нямаше право да влиза в схватка под никакъв предлог?

Когато Надая проговори отново, гласът й вече звучеше нормално, а очите й бяха загубили странния си блясък:

— Кажете на лорд Лайън за детето му, милейди. Ако изчакате, може да стане прекалено късно.

— Предричаш зла участ — недоверчиво рече Ариана. — Защо тогава моите видения не са ме предупредили досега?

— Дали не са, милейди? Спомнете си онзи първи ден, в който Лайън се появи на вратата ви.

Ариана пребледня. Ясно си спомняше тъмния спектър на смъртта, който бе видяла около Лайън. Надая кимна утвърдително.

— Знаех си, че ще си спомниш. Предупредих те и това е всичко, което мога да направя.

— Не съм имала видения от много седмици — отвърна вяло Ариана. — Спохождат ме само смътни предчувствия и нищо конкретно. Мислиш ли, че съм изгубила способностите си?

— Какво мисля аз няма никакво значение. Важно е това, което виждам. Желая ви приятен ден, милейди.

Ариана премигна и докато отвори очи, Надая беше изчезнала. Проклета жена! Появяваше се и изчезваше по свое желание и винаги идваше, за да предскаже ужасни неща или да предупреди за беди. Защо поне веднъж досега вещицата не предрече нещо хубаво? Или поне да говореше ясно, а не с познатите заобикалки.