Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Неподвижната дотогава течност, съвършено гладка при три градуса под нулата, в следния миг се разпени, водата се втвърди. И кайдо, и фагори останаха заклещени в прегръдките й. Едно кайдо падна, за да не стане никога вече. Останалите замръзнаха на място заедно с ездачите си и се превърнаха в лед. Сталуните зад тях размахваха ръце — всички попаднаха в капана, замръзнаха в прегръдката на стихията, в която бяха нахлули. Не можаха да направят нито крачка повече. Никой не бе в състояние да се бори, за да достигне безопасния бряг. Скоро кръвта замръзна във вените им въпреки древната биохимия, която оцветяваше кръвния им поток и го защитаваше от студа. Твърдата бяла козина се покри със скреж, а вторачените им очи се вледениха.

Всичко органично стана част от огромния неорганичен свят, който цареше наоколо.

Ледът извая във фигури жестоката им смърт.

Белите птици кръжаха с размахани крила над тази сцена, пищяха с отворени човки и най-после се отправиха в безнадежден полет на изток.

На идната сутрин трима души се надигнаха рано от кожената палатка. През нощта бе паднал пухкав сняг, който караше пущинакът да изглежда така, сякаш бе посипан със сол. Фрейър изгряваше на хоризонта и хвърляше пурпурни отблясъци върху равнината. След няколко минути другият верен Страж също се появи и се настани в царството на Утра.

По това време вече Аоз Рун, Лейнтал Ей и Ойре бяха на крак, удряха се и се разтъпкваха, за да ускорят кръвообращението в крайниците си. Кашляха, въпреки че иначе пазеха тишина. Погледнаха се безмълвно и тръгнаха напред. Аоз Рун стъпи върху леденото езеро и при допира то ясно звънна.

Тримата вървяха сред фигурите от лед.

Взираха се с невярващи очи. Пред погледа им се разкри монументална скулптурна група, изваяна в подробности с дивно въображение. Едното кайдо лежеше току под копитата на другите две, по-голямата част от туловището му бе покрита с чупливи вълни от скреж, главата му бе отметната назад от страх, а ноздрите му бяха разширени. Ездачът, полуизпаднал от гърба му, се мъчеше да укроти животното, ужасен в своята неподвижност.

Всички фигури бяха застинали по средата на някакво свое действие, мнозина бяха с вдигнати във въздуха оръжия, а очите им се взираха към брега, който никога нямаше да достигнат. Всички бяха сковани в скреж. Изобразяваха монумент на жестокостта.

Най-после Аоз Рун се обади, кимайки с глава. Гласът му бе приглушен:

— Наистина стана. Сега вече вярвам. Да се връщаме.

Чудото на Лето 24 бе потвърдено.

Той бе изпратил останалата част от групата в Олдорандо още предишната вечер под предводителството на Датка. Само след като се наспеше, можеше да повярва, че не е видял всичко това на сън.

Никой друг не проговори. Бяха се спасили по чудо — тази мисъл парализираше умовете им, караше ги да онемеят. Отдалечиха се от ужасяващата скулптурна група, без повече да проговорят.

Когато се върнаха в Олдорандо, Аоз Рун заповяда един от робите му да бъде отведен от двама ловци до Рибното езеро. Като видял картината със собствените си очи, завързали ръцете зад гърба му, обърнали го с лице на юг и го изритали да си върви у дома. Да се върне в Борлиен и да разказва на съгражданите си, че за Олдорандо се грижи всесилна магьосница.

Стаята, в която Шей Тал стоеше, бе толкова стара, че не можеше да се изчисли точно колко време е съществувала. Беше я обзавела с каквото може: стар гоблен, принадлежал навремето на Лойл Брай, а после на Лойланун — в красноречивия стил на мъртвите жени; скромното й легло в ъгъла, направено от тъкана орлова папрат от Борлиен (папратта прогонваше плъховете); пособията й за писане върху малка каменна масичка; няколко кожи на пода, върху които седяха или коленичеха тринайсет жени. Академията провеждаше заниманията си.

Стените бяха нашарени с жълти и бели лишеи, които започваха от единствения тесен прозорец и през неизброимите години бяха завладели камъните наоколо. В ъглите паяци разпъваха своите паяжини; повечето от оплетените в тях животинки бяха отдавна умрели от глад.

Зад тринайсетте жени седеше Лейнтал Ей с крака, подвити под тялото, опрял брадичка на юмрука и лакът на коляното си, забил поглед в пода. Повечето жени безучастно зяпаха Шей Тал. Врай и Еймин Лим я слушаха, за останалите не бе сигурна.

— Влиянията в нашия свят са сложни. Можем да си казваме, че всички те са продукт на мисълта на Утра във вечната му война с Небесата, ала това е твърде елементарно обяснение. По-добре е сами да разсъждаваме. Нуждаем се от друго обяснение, за да разберем същността им. Грижа ли го е Утра? Може би единствено ние можем да обясним собствените си действия…