Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

При тази новина Шей Тал бе обзета от нечовешки гняв. Падна на пода. После стана и затанцува от ярост. Пищеше и скубеше косата си. Ръкомахаше и се заклеваше да отмъсти на всички малоумни мъже. Предсказа, че всички ще бъдат изгълтани живи от фагорите, докато така нареченият им водач лежи в леглото си и се съвкуплява с едно малоумно дете. Изрече още много ужасни неща. Другарките й не можеха да я успокоят и със страх се отдръпнаха от нея. Изгониха Врай и Ойре.

— Случката е неприятна, ала за Дол ще бъде хубаво — отбеляза Рол Сакил.

Тогава Шей Тал уви добре дрехите около тялото си, хукна по улицата и се изправи пред Голямата кула, където живееше Аоз Рун. Дъждът обливаше лицето й, а тя крещейки разказваше за скандалното му поведение, като го предизвикваше да се покаже.

Вдигаше такъв шум, че мъжете от гилдиите на производителите и някои ловци изтичаха навън да слушат. Застанаха под разрушените сгради на сушина и се хилеха със скръстени ръце, докато пороят се изливаше върху гейзерите и ги притискаше към земята, а калта жвакаше под краката им.

Аоз Рун се появи на прозореца на кулата. Погледна надолу и викна на Шей Тал да си тръгва. Тя размаха юмрук. Крещеше, че е отвратителен и че поведението му ще донесе катастрофа на цял Ембрудок.

Тъкмо на това място се появи Лейнтал Ей. Улови Шей Тал за ръката и нежно й заприказва. За миг тя спря да крещи и го заслуша. Той й каза, че не бива да се отчайва. Ловците знаели как да се справят с фагорите. И Аоз Рун знаел. Когато времето се оправи, те щели да излязат и да се бият.

— Когато! Ако! Кой си ти, та да поставяш условия, Лейнтал Ей? Вие, мъжете, сте толкова безсилни!

Тя отново вдигна високо юмрук.

— Трябва да действате според плана ми, иначе ще ви постигне катастрофа. И тебе също, Аоз Рун, чуваш ли? Виждам всичко много ясно с вътрешното си око.

— Да, да — опита се да я успокои Лейнтал Ей.

— Не ме докосвай! Изпълнете плана. Плана, или ви очаква смърт. А ако този глупав „водач“, както го наричате, се надява да си остане водач, трябва да се откаже от Дол Сакил в леглото си. Насилвач на деца! Проклятие! Проклятие!

Предсказанията бяха произнесени диво и уверено. Шей Тал продължи тирадата си с повече вариации, като проклинаше невежите и брутални мъже. Направи впечатление на всички. Пороят се засили. Кулите потънаха във вода. Ловците тъжно се хилеха един на друг. На улицата се събраха още сеирджии, жадни да видят и чуят нещо сърцераздирателно.

Лейнтал Ей викна на Аоз Рун, че е сигурен във всичко, което казва Шей Тал. Посъветва го да се вслуша в предсказанията. Планът на жените изглежда бил добър.

Аоз Рун отново се появи на прозореца. Лицето му бе черно също като кожите му. Въпреки гнева си той се сдържаше. Съгласи се да изпълни плана на жените, когато времето се оправи. Но не преди това. Със сигурност не. Освен това щял да остави Дол Сакил при себе си. Била влюбена в него и имала нужда от защитата му.

— Варварин! Невеж варварин! Всички вие сте варвари, достойни само за тази миризлива ферма. Злобата и невежеството ни потопиха в калта!

Шей Тал крачеше нагоре-надолу по калната улица и крещеше. Най-големият варварин бил недодяланият насилник, чието име тя отказваше да назове. Те живеели в една най-обикновена ферма, тинеста локва, и били забравили миналото величие на Ембрудок. Старите порутени постройки чак до мизерните им ограждения навремето били изящни кули, обковани със злато. Всичко, което сега е кал и мръсотия, някога било покрито с мрамор. Градът бил четири пъти по-голям от сегашния и всичко в него било красиво — чисто и красиво. Уважавали светостта на жената. Тя се сгуши в мокрите си кожи и захлипа.

Не можела повече да живее в такова мръсно място. Щяла да се засели край града, отвъд огражденията. Ако през нощта дойдели фагорите или пък лукавите борлиенци и я уловели, какво я било грижа? Нима имала за какво да живее? Те били деца, които носят катастрофата в себе си, всички били такива.

— Успокой се, успокой се, жено — повтаряше Лейнтал Ей и обикаляше в калта около нея. Тя с презрение го отблъсна. Била само една застаряваща жена, която никой не обичал. Единствено тя виждала истината. Щели да съжаляват, когато си отиде.

На това място Шей Тал премина към дела — започна да мести малкото си вещи в една порутена кула сред раджабаралите на североизток от огражденията. Врай и някои други й помагаха, щураха се напред-назад в калта под поройния дъжд с мизерния й багаж.

Дъждът спря на другия ден. Случиха се две забележителни събития. Ято дребни птици от неизвестен род долетяха в Олдорандо и закръжиха около кулите. Въздухът се изпълни с чуруликането им. Ятото не кацна в самото селище. То се настани встрани, в запустелите кули, а повечето се вмъкнаха в рухналата кула, която Шей Тал бе избрала за изгнанието си. Птиците вдигаха невъобразим шум. Човките им бяха малки, главичките им — червени, перата по крилата им бяха червени и бели и полетът им пореше въздуха. Някои ловци се втурнаха с мрежите си и се опитаха да ги уловят, ала безуспешно.