Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Взеха събитието за предсказание.

Втората случка бе още по-тревожна.

Ворал придойде.

От дъжда нивото на реката се покачи. Когато Час-свирачът отбеляза обед, откъм горното течение на Ворал и далечното езеро Дорзин се появи огромна вълна. Една старица Молас Фърд, събираше на брега гъши пера и забеляза вълната. Изправи се, колкото й бе възможно, и с удивление се вторачи в издигащата се водна стена, приближаваща към нея. Гъските и патиците литнаха, махайки с криле, и кацнаха върху огражденията. Ала старицата остана на мястото си с лопата в ръка и продължаваше да гледа водата с отворена уста. Вълната я завъртя и я блъсна в стената на женската кула.

Наводнението заля цялото селище, после се оттегли, като отми зърното, нахлу в домовете на хората, повлече свинете. Молас Фърд бе изранена до смърт.

Селището се превърна в блато. Единствено на кулата, където се бе настанила Шей Тал, й бе спестена убийствената тиня. Този период отбеляза истинското начало на знаменитостта й като магьосница. Всички, които я бяха чули да говори срещу Аоз Рун, си седяха у дома и мърмореха.

Тази вечер Баталикс, а сетне и Фрейър залязоха на запад. Залезът превърна водите от наводнението в кръв, а температурите рязко спаднаха. Селището се покри с тънък хрущящ лед.

При следващия изгрев на Фрейър градът се събуди от гневните крясъци на Аоз Рун. Жените, които се бореха с тежките си ботуши, преди да тръгнат за работа, се вслушаха разтревожени, после събудиха мъжете си. Аоз Рун бе възприел тактиката на Шей Тал и яростно викаше:

— Излезте навън, проклети да сте! Днес трябва да се биете срещу фагорите! Ще действам решително против онзи, който седи със скръстени ръце. Ставайте, ставайте, всички да станат и да започват да се бият! Ако наоколо има фагори, ще ви смажат. Аз се бих с фагорите с голи ръце. Вие, негодници, можете заедно да се биете. Това ще бъде велик ден в историята, чувате ли, велик ден, дори ако всички умрете!

Когато утринните облаци над главите им се разнесоха, видяха едрата му фигура в черни кожи да се извисява на върха на кулата и да размахва юмрук. С другата си ръка държеше Дол Сакил, която се извиваше, крещеше и се опитваше да се освободи и да влезе на топло. Зад тях цъфна Илейн Тал — той се подхилваше:

— Да, ще утрепем проклетите фагори по плана на жените чувате ли вие, бездейни свахи от академията? Ще следваме плана на жените, било за добро или за лошо, ще го изпълним до последната буква. Кълна се в първичния камък, ще видим какво ще се случи днес, ще разберем дали Шей Тал е говорила разумно или не, ще знаем колко струват предсказанията й!

На улицата се появиха няколко фигури, тънкият лед хрущеше под краката им. Хората се бяха вторачили в господаря си. Много от тях страхливо се бяха вкопчили един в друг, ала старата Рол Сакил, майката на Дол, се кискаше:

— Трябва да е добре развит, щом може да вика толкова. Така каза и нашата Дол. Гърди като на бик!

Той се приближи до края на парапета и се втренчи в тях, като продължаваше да крещи:

— Да, ще видим колко струват думите й, ще я изпитаме. Ще изпитаме Шей Тал в битка, след като всички вие мислите толкова за нея. Чуваш ли ме, Шей Тал? Днес ще умрем, или ще оцелеем и кръв ще се лее — или червена, или жълта.

Той се изплю върху тях, после се махна от покрива и влезе в кулата си. Капакът за стълбата се захлопна над него.

След като изядоха парчето черен хляб, хората тръгнаха, подтиквани от ловците. Всички бяха потиснати, дори Аоз Рун. Бурната му реч бе изтощила душевните му сили. Отправиха се на югоизток. Температурата беше близо до тази на замръзването. Денят бе тих, слънцата — забулени в облаци. Почвата бе твърда и ледът пукаше под краката им.

Шей Тал тръгна с тях, вървеше в крак с жените със стисната уста, а кожите й се вееха около тънкото й тяло.

Напредваха бавно, тъй като жените не бяха свикнали да изминават разстоянията, които не представляваха нищо за мъжете. Най-после стигнаха равнината, където Лейнтал Ей и ловната му дружина бяха видели борлиенците само два дни преди Ворал да придойде. Там се издигаше веригата хребети с плитките езера между тях, лъщящи като риба на сухо. Тук можеше да се направи засадата. Студът щеше да доведе фагорите, ако имаше такива. Баталикс бе залязъл невидим.

Слязоха в равнината — най-напред мъжете, следвани от обърканите групи на жените. Всички бяха неспокойни под оловното небе.

Жените спряха на брега на първото езеро и погледнаха съвсем недружелюбно към Шей Тал. Осъзнаваха опасността, на която бяха изложени, ако пристигнеха фагорите особено ако яздят. Колкото и да се оглеждаха, нямаше да могат да избягнат опасността, тъй като хребетите ограничаваха полезрението им.