Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Това е част от катастрофата — рече Шей Тал.

— Така става — отвърна невинно той и продължи да разказва за малката група фагори, на които бе попаднал — не военизирани, а скромни, хранещи се с мъхове, които се уплашили от него точно толкова, колкото и той от тях.

— Напразно рискуваш живота си.

— Имам нужда… Имам нужда да се откъсна.

— Никога не съм напускала Олдорандо. Трябва, трябва… И аз искам да се откъсна. Тук съм като в затвор. Но си казвам, че ние всички сме затворници.

— Не виждам така нещата, Шей Тал.

— Ще ги видиш. Първо съдбата формира характерите ни, после характерите ни формират съдбите ни. Но стига толкова, още си твърде млад.

— Не съм толкова млад, че да не мога да ти помогна. Знаеш защо се страхуват от академията — защото може да наруши досегашното ни съществуване. А ти говориш, че знанието ще допринесе за общото благо, така ли е?

Той я наблюдаваше полуусмихнато, полушеговито, а тя, като отвърна на погледа му, си помисли: да, разбирам какво чувства Ойре към теб. Съгласи се с кимане на глава и му се усмихна в отговор.

— В такъв случай трябва да докажеш твърдението си.

Тя мълчаливо повдигна тънките си вежди. Той протегна ръка и разтвори калните си пръсти пред очите й. В дланта му лежаха два класа: семената на единия бяха подредени в нежни звънчета, другият имаше формата на миниатюрна луковица.

— Е, госпожо, може ли академията да се произнесе по тях и да ги наименува?

След миг колебание тя отвърна:

— Овес и ръж, нали?

Тя се ровеше в ума си да си припомни наученото за живота.

— Навремето отглеждането им е било част от селскостопанската работа.

— Откъснах ги близо до развалините, диви са. Навремето може би е имало ниви, засети с тези растения, преди катастрофата, за която говориш… Видях и други странни растения, лазещи по разрушените стени в по-закътаните места. От тях може да се приготви хубав хляб. Същото е и с елените — когато пашата е добра, кошутата ще избере овеса и ще подмине ръжта.

Когато прехвърли класовете в нейните ръце, тя усети боцкането на ръжените осили по кожата си.

— И защо ми ги донесе?

— За да ни направиш по-хубав хляб. Знаеш добре занаята си. Подобри качеството на хляба. Докажи на всички, че знанието допринася за общото благо. Тогава забраната върху академията ще бъде вдигната.

— Много си умен — отвърна тя. — Особен човек си.

Похвалата го обърка.

— О, да знаеш колко много растения растат в пустошта, те биха могли да бъдат от полза за нас.

Когато той понечи да си тръгне, тя го спря:

— Ойре е доста намусена напоследък. Какво я тревожи?

— Мъдра си. Мисля, че сама ще разбереш.

Тя стисна здраво зелените класове, сви се в кожите си и му предложи с топлина в гласа:

— По-често идвай да си говорим. Не пренебрегвай обичта ми към теб.

Той с неудобство се усмихна и се извърна. Не можеше да обясни нито на Шей Тал, нито на когото и да било как убийството на Накри бе помрачило живота му. Макар и глупаци, Накри и Клилс бяха негови роднини и обичаха живота. Ужасът в душата му никога нямаше да изчезне, макар да бяха изминали цели две години. Мислеше си също така, че трудностите, които среща с Ойре, са също част от общата им тайна. Изпитваше двойствено чувство към Аоз Рун. Убийството отчужди неговия властен защитник дори от собствената му дъщеря.

Мълчанието, което пазеше за смъртта на двамата братя, го превръщаше в съучастник във вината на Аоз Рун. Бе станал почти толкова мълчалив, колкото и Датка. Преди тръгваше на самотните си странствания поради доброто си настроение и слабостта си към приключенията, сега към тях го тласкаше тъгата и неудобството.

— Лейнтал Ей!

Той се обърна при повика на Шей Тал.

— Ела да поседиш с мен, докато се върне Врай.

Поканата й хем му достави удоволствие, хем го смути. Бързо влезе с нея в старото й неугледно убежище над помещението с прасетата с надеждата, че никой от приятелите му ловци няма да го види. След студа навън почувства, че му се доспива от застоялия въздух. Спаружената стара майка на Шей Тал седеше в ъгъла срещу килера за боклук, частици от който падаха направо долу при животните. Час-свирачът изсвистя на точния час, мракът в стаята се сгъстяваше.

Лейнтал Ей поздрави старицата и се настани върху кожите до Шей Тал.

— Ще съберем повече семена и ще засадим поляни с ръж и овес — каза тя. По тона й разбра, че е доволна.

След малко се върна Врай заедно с една друга жена, Еймин Лим — заоблена, създадена да ражда млада жена, която се бе обявила за първа следовница на Шей Тал. Еймин Лим тръгна направо към задната стена на стаята и седна с кръстосани крака с гръб към камъните — тя искаше само да слуша и да бъде пред погледа на Шей Тал.