Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Влязоха в кулата, затръшнаха разхлопаната дървена врата и възкликнаха. После се изкачиха по каменните стъпала към стаята на Аоз Рун. Тя бе отоплена от горещата вода, която течеше по каменните тръби в мазето. По-горните стаи към върха на кулата, обитавани от слугите му и от някои ловци, бяха по-далеч от източника на топлина и съответно по-студени. Ала тази нощ вятърът, провиращ се през хилядите цепнатини, вледеняваше всичко.

Аоз Рун провеждаше първия си съвет като Господар на Олдорандо.

Последен пристигна старият майстор Датнил Скар, който оглавяваше гилдията на кожарите. Той бе и най-възрастният от всички присъстващи. Бавно излезе на светлината — гледаше предпазливо в очакване на клопка. Старите винаги се отнасят с подозрение към смяната на управлението. По средата на пода, уютно покрит с кожи, бяха поставени две свещи в панички. Неравните им пламъчета се накланяха на запад и в същата посока се извиваха двете спирали дим.

На трепкащата светлина на свещите майстор Датнил видя Аоз Рун, седнал на дървен стол, и още девет души, коленичили върху кожите. Шестима от тях бяха майсторите на останалите шест гилдии на производителите. След като се поклони най-напред на Аоз Рун, майсторът направи поотделно поклон пред всеки един от тях. Другите двама бяха ловците Датка и Лейнтал Ей, които седяха един до друг, сякаш да се защитят. Датнил Скар не обичаше Датка по простата причина, че момъкът бе напуснал гилдията заради лекомисления живот на ловеца. Така мислеше майсторът. Той не харесваше и непрекъснатото мълчание на момъка.

Ойре бе единствената жена сред присъстващите и от неудобство бе забила поглед в пода. Тя седеше полускрита зад стола на баща си в танцуващите по стената сенки.

Всички физиономии бяха добре познати на стария майстор, както и призрачните лица, наредени на стената под таванските греди — черепите на фагорите и на останалите врагове на селището.

Майстор Датнил се настани върху една черга на пода до другарите си от гилдиите. Аоз Рун плесна с ръце и от горния етаж се появи робиня с табла, върху която бяха поставени единайсет гравирани дървени чаши. Когато му подадоха чашата с рател, майстор Датнил разбра, че навремето те са принадлежали на Уол Ейн.

— Добре дошли — поздрави ги Аоз Рун на висок глас и вдигна чашата си. Всички отпиха от сладкия омайващ алкохол.

Аоз Рун заговори. Каза, че възнамерявал да управлява с по-голяма твърдост от предшествениците си. Нямало да търпи беззаконие. Както и преди, щял да се консултира със съвета, както и преди, съветът щял да се състои от майсторите на седемте гилдии на производителите. Щял да защитава Олдорандо от всички врагове. Нямало да разрешава на жените или на робите да се месят в хода на живота. Щял да гарантира хляб за всички. Щял да разрешава на хората да общуват с шепнещите, когато пожелаят. Според него академията била загуба на време за жените, които и без това имали толкова много работа.

Повечето от нещата, които говореше, бяха пълна безсмислица и от тях следваше едно — че се готви да управлява. Не можеше да не се забележи, че говореше по особен начин, сякаш се бореше с демони. Очите му често се вторачваха в една точка и той стискаше страничните облегалки на стола, сякаш го измъчваха вътрешни терзания. Макар самите му забележки да не бяха последователни, начинът, по който ги изказваше ужасяваше. Вятърът свиреше, а гласът му ту се издигаше, ту спадаше.

— Лейнтал Ей и Датка ще бъдат главните ми помощници и ще съблюдават за изпълнение на заповедите ми. Те са млади и разумни. Е, по дяволите, това е. Стига толкова приказки.

Ала майсторът на пивоварната го прекъсна с твърд глас:

— Господарю мой, говориш твърде бързо за нашите бавни умове. Някои от нас могат да се заинтересуват защо назначаваш за свои помощници две хлапета, когато сред нас има стабилни мъже, способни да ти служат по-добре.

— Направих избора си — отвърна Аоз Рун и затърка гърба си на облегалката.

— Може би си избързал, Господарю. Помисли само колко много достойни мъже имаме… Какво ще кажеш за вашето собствено поколение, например Илейн Тал и Тант Ейн?

Аоз Рун удари с юмрук страничната облегалка на стола си.

— Нуждаем се от млади хора, от действия. Изборът ми е направен. Сега всички можете да си тръгвате.

Датнил Скар бавно стана:

— Извини ме, Господарю мой, но такова бързо разпускане на съвета ще повлияе лошо на твоето име, не на нашето. Зле ли ти е, болен ли си?

— А бе, човече, върви си, като те молят. Ойре…