Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Вие двамата нямате работа тук горе. Това е Голямата кула. Тук идват само онези, които управляват Олдорандо.

— Я стига, бе, отрепко! — отвърна Аоз Рун и се приближи към него. — Не можеш и брадва да държиш!

Клилс гневно го цапна по врата с оглозгания кокал. Аоз Рун изръмжа, сграбчи го за гърлото и започна да го души. Ала Клилс го ритна по глезена, удари го с юмрук в диафрагмата и го завлече до каменния парапет, който ограждаше покрива. Част от него започна да се руши и се срути. Аоз Рун падна по корем, а главата му увисна в бездната.

— Датка! — викна той. — Помогни ми!

Датка безмълвно се приближи до Клилс изотзад, сграбчи го здраво под коленете и го повдигна от земята. Завъртя тялото му и го надвеси през стената над седеметажната бездна.

— Не, не! — викаше Клилс и яростно се бранеше, обвил с две ръце шията на Аоз Рун. Тримата се биеха в зеленикавия мрак. Битката се съпровождаше от пеенето на долния етаж, а двамата, опиянени от ратела, се бяха обединили сили срещу нестабилния Клилс. Най-после го откопчиха от врата на ловеца. С един последен вик падна долу. Двамата чуха как тялото му се удари в земята.

Аоз Рун и Датка задъхани седнаха на парапета.

— Отървахме се от него — рече Аоз Рун. После се сви от болката в ребрата. — Благодарен съм ти, Датка.

Датка не отговори.

Слез известно мълчание Аоз Рун каза:

— Ще ни убият за това, мръсните отрепки. Накри ще се погрижи да ни убият. Хората вече ме мразят.

Помълча още малко и гневно избухна:

— Клилс беше виновен! Той ме нападна. Вината е негова.

Неспособен да издържи на мълчанието, Аоз Рун скочи на крака и закрачи по покрива, като си мърмореше под нос. Грабна оглозгания кокал и го запрати в мрака.

После се обърна към безмълвния Датка:

— Виж какво, върви долу и говори с Ойре. Тя ще направи, което й кажа. Накарай я да доведе Накри. Ако тя му предложи да се качи на покрива, той ще се разтопи — виждал съм го как я гледа, мръсникът му с мръсник.

Датка вдигна рамене и тръгна, без да промълви дума. Напоследък Ойре се занимаваше с домакинството на Накри за най-голямо неудоволствие на Лейнтал Ей. Тъй като изпълняваше почетна длъжност, тя разполагаше с повече свободно време от другите жени.

Аоз Рун се преви и закрачи треперещ по покрива, изричайки ругатни в тъмнината, докато Датка се върна.

— Води го — кратко изрече той. — Ала не те съветвам да сториш онова, което си си наумил. Нямам нищо общо.

— Мълчи.

За пръв път Датка получаваше подобна заповед. Три човешки фигури се заизкачваха по стълбата към покрива — първа беше Ойре. Датка се отдръпна назад и застана в най-гъстия мрак. След Ойре се появи Накри с канче в ръка, после Лейнтал Ей, решен да не се отделя от Ойре. Изглеждаше ядосан и дори когато погледна Аоз Рун, изражението на лицето му не се промени. Аоз Рун отвърна на намусения му поглед.

— Остани долу, Лейнтал Ей. Не бива да се намесваш — грубо изрече той.

— Ойре е тук — отвърна Лейнтал Ей, сякаш това бе достатъчна причина, и не се помръдна.

— Той се грижи за мен, татко — обади се Ойре.

Аоз Рун я отстрани с ръка и се изправи пред Накри с думите:

— Накри, двамата с теб винаги сме се карали. Сега се приготви да се биеш с мен като мъж с мъж.

— Махай се от покрива ми — заповяда Накри. — Няма да те оставя да стоиш тук. Мястото ти е долу.

— Приготви се да се биеш.

— Много си нахален, Аоз Рун, след като се осмеляваш да се държиш така след неуспешния си лов. Пил си повече, отколкото трябва.

Гласът на Накри бе предрезгавял от виното и ратела.

— Осмелявам се, да, осмелявам се и така ще бъде занапред — извика Аоз Рун и се нахвърли върху Накри.

Той плисна канчето в лицето му. Ойре и Лейнтал Ей уловиха Аоз Рун за ръцете, ала той се дръпна, освободи се и удари Накри по лицето.

Онзи падна, претърколи се и измъкна кама от пояса си. Единствената светлина идваше от лоения фитил, който гореше на пода на долния етаж. Тя рязко се отрази в острието. Зелените дипли в небето придаваха особен нюанс на човешките действия. Аоз Рун ритна с крак към камата, не я улучи и тежко се срути върху Накри, като спря дъха му. Мъжът изпъшка и започна да повръща, като принуди Аоз Рун да се изтърколи встрани. После задъхано се вкопчиха отново един в друг.

— Престанете и двамата! — извика Ойре и пак задърпа баща си.

— За какво се карате? — попита Лейнтал Ей. — Ти го провокираш, Аоз Рун. Макар да е глупак, правото е на негова страна.

— Ти ще мълчиш, ако искаш дъщеря ми — изръмжа Аоз Рун и нападна. Накри, все още борещ се за глътка въздух, не можа да се защити. Бе изгубил камата си. Под порой от юмручни удари той се намери до парапета. Ойре изписка. Накри се люшна, коленете му се прегънаха. После изчезна.