Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Дървото беше мъртво и почерняло. През изпочупените му клони Аоз Рун зърна жълтеникаво валмо козина, промъкващо се сред по-отдалечените дървета. Сграбчи копието с дясната си ръка, отметна я назад, готова за хвърляне, и се затича, тъй както само той можеше да тича. Под подметките на ботушите си усещаше острите, покрити със сняг камъни, чуваше мученето на препънатите животни, видя огромния мъртъв дървен ствол да се изправя пред него и през всичкото време напредваше бързо и колкото е възможно по-тихо.

Аоз Рун забеляза, че валмото козина е рамото на фагор. Чудовището се обърна. Очите му изригваха алени пламъци. Той наведе рога и разтвори широко ръце, за да посрещне нападението. Ловецът мушна копието си под ребрата му.

Огромният ансипитал падна по гръб с мощен вик. Повлече и Аоз Рун. Фагорът обви ръце около него и заби роговите си лапи в гърба му. Те се затъркаляха в кишата.

Бялото и черното същества се превърнаха в едно животно, което се бие само със себе си на фона на първобитния пейзаж, целящо да се саморазкъса. То се удари в посребрените коренаци и отново се раздели на две съставни части, като черното остана отдолу.

Фагорът отметна глава назад и разтвори челюсти, готов за удар. Пред Аоз Рун блеснаха два реда жълти остри зъби и сиво-бели венци. Той успя да освободи едната си ръка, грабна камък и го напъха между дебелите устни и зъбите тъкмо когато те се затвориха над главата му. Ловецът се надигна, видя дръжката на копието все още забито в туловището на фагора, и легна върху нея с цялата си тежест. С мощно изригване на въздух от устата си фагорът предаде богу дух. От раната бликаше жълта кръв. Ръцете на чудовището се отпуснаха разтворени на земята и задъхан, Аоз Рун се изправи на крака. Една птица литна от земята край тях и тежко запляска с криле към изток.

Свърши навреме, за да види как Лейнтал Ей убива още един фагор. Други двама изтичаха от убежището си иззад хоризонтално натрупаните клони, качиха се на кайдото си и се отдалечиха към скалите. Следваха ги бели птици с махащи криле и зловещи писъци, които се връщаха обратно при тях като ехо от пустошта.

Датка се приближи и безмълвно стисна Аоз Рун за рамото. Те се погледнаха и се усмихнаха един на друг. Аоз Рун показа белите си зъби, макар че го болеше. Датка се усмихна само с устни.

Лейнтал Ей дойде при тях, преизпълнен с възторг.

— Убих го! Той умря! Червата им са в гръдния кош, а пък белите им дробове — в корема им…

Аоз Рун ритна настрана мъртвия фагор и се надвеси над дървесния ствол. Силно издиша през устата и ноздрите си, за да пропъди зловонието, излъчващо се от врага. Ръцете му трепереха.

— Повикайте Илейн Тал — каза той.

— Аз го убих, Аоз Рун! — повтаряше Лейнтал Ей и сочеше трупа върху снега.

— Доведете Илейн Тал! — заповяда Аоз Рун.

Датка се приближи до мястото, където двата елена продължаваха да се бият с наведени глави, преплетени рога, риещи сняг и кал с копитата си. Извади ножа си и им преряза гърлата със замах на стар ловец. Животните застинаха, от гърлата им бликаше жълта кръв. После, безсилни да останат прави, те се сринаха на земята и издъхнаха, все още заклещили рогата си.

— Каишка между рогата — много стар номер за ловене на дивеч — обади се Аоз Рун. — Когато я видях, веднага разбрах, че ще…

Дотърча Илейн Тал, придружен от Фаралин Фърд и Тант Ейн. Те изблъскаха младежите и подхванаха Аоз Рун.

— От теб се иска да избиваш тази паплач, а не да се помайваш — рече Илейн Тал.

Стадото отдавна бе избягало. Братята бяха убили три сърни и сега тържествуваха. Останалите ловци пристигнаха да разберат какво е станало. Пет животни не бе лош улов, Олдорандо щеше добре да си похапне, когато се приберат у дома. Труповете на фагорите щяха да останат да се разлагат тук. Никой не искаше кожите им.

Лейнтал Ей и Датка държаха опитомените животни, докато Илейн Тал и останалите преглеждаха Аоз Рун. Той се измъкна от ръцете им и изруга.

— Хайде да се измитаме оттук — подпря ръка в подребрието си и се преви от болка. — Там, където има четирима фагори, нищо чудно да има още.

Натовариха мъртвите сърни на гърбовете на опитомените животни и поеха по пътеката към дома, като влачеха двата елена по земята.

Ала Накри се сърдеше на Аоз Рун.

— Тези мръсни елени са много мършави. Месото им няма да може да се дъвче.

Аоз Рун мълчеше.

— Само лешоядите предпочитат елен пред сърна — додаде Клилс.

— Млъкни, Клилс — извика Лейнтал Ей. — Не виждаш ли, че Аоз Рун е ранен? Върви да се научиш как се върти брадва.