Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Валеше сняг. Леката киша около обяд затрудняваше движението им. Елените бяха по-малобройни от обикновено. Вече три дни поред ловците се придвижваха все на изток по труднопроходимата земя заедно с животните за примамка, докато най-после зърнаха малко стадо.

Ловците бяха двайсет. Накри и брат му се бяха съвзели след нощта на Двойния залез с помощта на порция рател, която разделиха по братски. Лейнтал Ей и Датка вървяха до Аоз Рун. Не говореха много по време на лов, пък и не трябват много думи там, където съществува доверие. Забележителен в черните си кожи, Аоз Рун им вдъхваше смелост в околния пущинак и двамата младежи, както и вярната му хрътка Кърд, не изоставаха нито на крачка от него.

Животните пасяха по хребета на малко възвишение на известно разстояние пред тях, а вятърът духаше към стадото. Трябваше да заобиколят отдясно, откъм хълма, за да не ги усетят по миризмата.

Оставиха двама души да държат кучетата. Останалите се закатериха по склона, покрит с три сантиметра кишав сняг. Хребетът бе белязан с прекъсната редица дънери и купчини развалини, заоблени от вековете и въздействието на климата. Ловците се намираха в ниското и можеха да зърнат стадото само когато се изкачат на възвишението и полето се открие пред погледа им, но сега пълзяха и влачеха копията и копиехвъргачите си.

Стадото се състоеше от двайсет и две сърни и три елена. Мъжкарите бяха поделили сърните помежду си и от време на време се пъчеха предизвикателно един срещу друг. Бяха рошави и в лошо състояние, ребрата им се брояха, а червеникавите им гриви се влачеха по земята. Сърните съсредоточено се хранеха, през повечето време главите им бяха сведени надолу, за да отмитат снега встрани с муцуните си. Пасяха, брулени от вятъра, който духаше право в лицата на дебнещите ги ловци. В копитата им се пречкаха огромни черни птици.

Накри даде знак.

Двамата с брат си водеха два от опитомените елени. Заобиколиха стадото откъм левия фланг, като държаха животните между себе си и пасящите сърни, а те спряха, любопитни да видят какво става. Аоз Рун, Датка и Лейнтал Ей водеха останалите три опитомени животни и заобиколиха откъм десния фланг.

Аоз Рун водеше своя елен, като държеше главата му вдигната високо. Условията никак не му харесваха. Когато стадото побегне, ще се отдалечи от ловците, вместо да се приближи до тях, мъжете щяха да се лишат от удоволствието на лова. Ако той водеше дружинката, щеше да обърне повече внимание на предварителната подготовка, ала Накри бе твърде несигурен в себе си и не можеше да чака. Животните пасяха от лявата му страна, рехава горичка ги разделяше от неравния каменист терен вдясно. В далечината се виждаха остри скали, зад тях възвишения и възвишения, които преминаваха във високи планини, предвещаващи буря под перестите пурпурни облаци.

Горичката служеше за прикритие на ловците. Кората на посребрените дънери бе обелена. Високите им клони бяха окършени от предишни бури. Повечето лежаха хоризонтално с върхове, обърнати противоположно на посоката на вятъра. Някои се бяха заплели един в друг, сякаш вкопчени във вечна битка. Тъй изстъргани от вековете и природните стихии, те приличаха на миниатюрни планински вериги, издигнати в резултат на размествания на геоложките пластове.

Докато вървеше под прикритието на опитоменото си животно, Аоз Рун запечатваше в мозъка си всяка подробност. Често бе идвал тук преди, когато придвижването бе по-лесно и снегът по-твърд. Мястото бе защитено и предоставяше широка видимост на табуните. Сега забеляза, че по дърветата, колкото и безжизнени, дори вкаменени да изглеждаха, покълваха зелени клонки, къдреха се и се вкопчваха в земята там, където бяха на завет.

Движение напред. Един отцепил се от групата елен се появи в полезрението им — изскочи внезапно иззад дърветата. Аоз Рун долови миризмата на животно — нещо кисело, което в началото не можа да идентифицира.

Опитоменият елен се втурна малко несръчно сред стадото и бе предизвикателно посрещнат от най-близко стоящия от трите мъжкара. Той тръгна към него, като риеше пръстта с копита, ръмжеше, навел глава с рогата напред. Опитоменият стоеше на мястото си, без да заема обичайната защитна поза.

Еленът от стадото сплете рогата си с тези на неканения гост. Когато двамата застанаха лице в лице, Аоз Рун забеляза кожена каишка, опъната през рогата на новодошлия. Той тутакси предаде животното си на Лейнтал Ей, скри се зад най-близкия дънер и притича към следващия.