Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Тя напрегнато отговори, без да отвърне на вторачения му поглед.

— Чу думите ми в онзи скръбен ден, когато погребвахме Лойланун. Говорех главно на теб. Тук живеем във ферма. Искам да знам какво става в света извън нея. Искам да науча още неща. Нуждая се от помощта ти, ала ти като че ли не си човекът, който би ми помогнал. Затова, когато имам време, обучавам другите жени, защото по този начин уча и самата себе си.

— Какво ще спечелиш от това? Търсиш си белята.

Тя не отговори, вторачена отвъд реката, върху която падаше последният къс от мизерното злато на деня.

— Трябва да те метна на коляното си и да те напляскам.

Беше слязъл на брега и я гледаше отдолу нагоре.

Тя му хвърли яростен поглед. Почти мигновено изражението на лицето й се промени. Засмя се, като откри зъбите и розовото си набраздено небце, после закри уста с длан.

— Ама ти наистина нищо не разбираш!

Той се възползва от момента и я сграбчи в прегръдките си.

— Ще се опитам да ти гугукам и дори ще направя нещо повече, Шей Тал. Заради хубавия ти нрав и заради очите ти, блестящи като водата. Забрави за учението, без което хората могат, и стани моя жена.

Той я завъртя във въздуха и гъските се разпръснаха с достолепно протегнати към хоризонта шии.

Когато стъпи отново на земята, тя каза:

— Говори ми обикновено, Аоз Рун, моля те. Животът ми е много скъп и мога да го отдам само веднъж на един мъж. Познанието е важно за мен, важно е за всички. Не ме карай да избирам между теб и него.

— Обичам те от дълго време, Шей Тал. Знам, че се дразниш заради Ойре, ала не бива да ми отказваш. Стани моя жена веднага или ще си намеря друга, предупреждавам те. Кръвта ми е гореща. Заживей с мен и ще забравиш академията.

— О, просто се повтаряш. Ако ме обичаш, постарай се да чуеш какво ти казвам.

Тя се обърна и се заизкачва по склона нагоре към кулата. Ала Аоз Рун се завтече и я настигна.

— Нима ще ме напуснеш така, незадоволен, Шей Тал? След като ме накара да ти наговоря всички тези глупости?

Когато й заговори наново, тонът му бе хрисим, с хитри нотки:

— А какво щеше да сториш, ако аз управлявах тук, ако бях Господар на Ембрудок? Не е толкова невъзможно. Тогава наистина ще трябва да станеш моя жена.

По начина, по който го погледна, той разбра защо я преследва тъй упорито. Макар и за миг се докосна до същността й, когато тя тихо изрече:

— Значи за това си мечтаеш, Аоз Рун? Е, знанието и мъдростта са друг вид мечта и ние сме обречени всеки от нас да преследва сам мечтата си. И аз те обичам, но не по-малко от теб мразя някой да има власт над мен.

Той мълчеше. Тя знаеше, че трудно би могъл да приеме забележката й, поне така си мислеше. Ала разсъжденията му вървяха в друга насока и Аоз Рун попита твърдо:

— Но ти мразиш Накри, нали?

— Той не ми пречи.

— Да, но пречи на мен.

Както обикновено, след всеки успешен лов следваше пиршество с ядене и пиене през цялата нощ. В допълнение към обичайния рател, наскоро ферментирал, приготвен от пивоварни култури, имаше и тъмно ечемичено вино. Пееха се песни, танцуваше се джига, тъй като алкохолът ги бе хванал. Когато опиянението достигнеше върха си, повечето мъже се запиваха в Голямата кула, откъдето се виждаше цялата главна улица. Долният етаж се освобождаваше и там гореше огън, който изпращаше гъст дим към обрамчените с метал покривни греди. Аоз Рун беше все още в лошо настроение и спря да пее. Лейнтал Ей го видя да си тръгва, ала бе зает да убеждава Ойре да уговори баща си. Аоз Рун се изкачи по стъпалата, премина през етажите и излезе на покрива за глътка хладен чист въздух.

Датка, който нямаше слух, за да пее, го последва в тъмнината. Както обикновено, мълчеше. Застана, скръстил ръце пред себе си, и се загледа в неясните очертания на нощта. От небето се спускаше завеса от тъмнозелен пламък и гънките й се губеха в стратосферата.

Аоз Рун залитна назад и болезнено изпъшка. Датка го улови и го изправи на крака, ала по-възрастният мъж грубо го отблъсна.

— Какво ти е? Пиян ли си?

— Ето! — Аоз Рун посочи в тъмното празно пространство. — Тръгна си, мръсницата. Жена със свинска глава. Как само гледаше!

— А, привиждат ти се разни неща. Пиян си.

Аоз Рун гневно се обърна към него:

— Не ми казвай, че съм пиян, пале такова! Видях я! Истина ти говоря! Гола, висока, тънкокрака, цялата космата и с четиринайсет бозки. Идваше към мен.

Той се затича по покрива, като размахваше ръце.

От отвора на покрива се появи Клилс — леко се клатушкаше, а в ръцете си държеше кокал и го глозгаше.