Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Съществуващата все още невинност в отношенията между двете деца, напълно изчезна, когато Ойре настоя Калари, бащиният й слуга, да ги придружи на поредния излет. Тази случка отбеляза края на съвместните експедиции, макар никой да не го осъзна в онзи ден; преструваха се, че търсят съкровища, както и преди.

Попаднаха на купчина зидария, от която бе задигнат всичкият дървен материал. Листа брасимипи бяха разпръснати сред останките от монумент — стара изящна изработка, потънала в льоса. Навремето като деца тук си бяха направили замък: играеха на войници, защитаващи се от прииждащите фагори, и имитираха оживено звуците на въображаемата битка.

Лейнтал Ей бе обзет от по-тревожно видение, което даде по-нататък храна на въображението му. Панорамата, разкрила се пред погледа му, приличаше на облак, ала същевременно сякаш бе изявлението на Шей Тал или може би някое древно обръщение, изсечено върху камък — той, Ойре и техният намусен слуга, и Олдорандо, и дори фагорите, и някакви неизвестни създания, обитаващи пустошта, бяха във вихъра на един велик процес… Но дотам — светлината на интелекта му изгасна и го остави да се чуди на ръба на пропастта, опасна и едновременно с това величествена. Той не знаеше какво не знае.

Лейнтал Ей се покатери на развалините, наблюдаваше Ойре отгоре. Тя се бе навела и разглеждаше нещо, което не го интересуваше.

— Възможно ли е някога тук да се е издигал голям град? Някой би ли могъл да го възстанови в идните времена? Хора като нас, богати.

Като не получи отговор, той приклекна върху стената, загледа се надолу в превития й гръб и продължи да задава въпроси:

— С какво са се хранили всички тези хора? Мислиш ли, че Шей Тал знае нещо? Дали съкровището й не е тъкмо тук?

Обвита в кожите си и приведена одве, гледана отгоре, тя приличаше повече на животно, отколкото на момиче. Ровеше в една ниша сред камъните и всъщност не го слушаше.

— Свещеникът от Борлиен разправя, че навремето Борлиен е бил огромна страна, която е владеела Олдорандо и околностите, докъдето може да достигне сокол.

Той огледа внимателно равнината, засенчена от дебелия облачен слой.

— Глупости.

Той знаеше онова, което на Ойре вероятно не й бе известно — че територията на соколите е по-строго определена, отколкото на самите хора. Позоваването на Шей Тал го накара да се замисли за други неща от живота, които безрезултатно предъвкваше, докато начумерено гледаше фигурата под себе си. Ойре го дразнеше, а не можеше да каже защо. Копнееше да споделя с нея, да намери език за онова, което се криеше зад мълчанието й.

— Ела да видиш какво открих, Лейнтал Ей.

Светлокафявото й лице се вдигна към него. Чертите й бяха станали по-нежни, като на жена. Той забрави раздразнението си и се спусна надолу по разрушената стена.

От нишата тя бе измъкнала малко голо живо същество. Плъхообразното му розово личице бе изкривено от тревога и то се гърчеше в шепата й.

Когато Лейнтал Ей се наведе да погледне новото животинче, населяващо техния свят, косите на двамата се допряха. Той сложи ръката й в своята груба шепа и пръстите им се сплетоха около гърчещото се съществото.

Тя вдигна очи към неговите, устните й бяха леко разтворени и усмихнати. Той долови аромата й. Прегърна я през кръста.

Ала до тях стоеше слугата и намусеното му лице показваше, че разбира огъня на новото чувство, разгоряло се между двамата. Ойре направи крачка встрани и напъха малкото бозайниче обратно в нишата. После начумерено заби поглед в земята.

— Безценната ти Шей Тал не знае всичко. Татко ми довери, че според него тя е твърде странна. Да си тръгваме.

Известно време Лейнтал Ей живя при Шей Тал. След като родителите му, баба му и дядо му починаха, детството му свърши. Но двамата с Датка бяха вече пълноправни ловци. Лишен от наследство от чичовците си, той бе решен да докаже, че не стои по-долу от тях. Рано заякна и съзря, лицето му излъчваше жизнерадостност. Челюстите му бяха здраво стиснати, чертите му изсечени. Скоро всички забелязаха колко е силен и бърз. Много момичета му хвърляха погледи, ала той имаше очи единствено за дъщерята на Аоз Рун.

Макар да бе популярен, нещо караше хората да стоят на разстояние от него. Бе взел присърце думите на Шей Тал. Някои говореха, че твърде дълбоко осъзнава произхода си — от Великия Юли. Дори в компания той се държеше настрана. Датка Ден, станал ловец от чирак в гилдията, бе единственият му близък приятел, а той рядко говореше, дори на Лейнтал Ей. Както някой бе казал, Датка бе вторият най-добър човек при липса на първи.