Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Седмиците отлитаха и над кулите в Ембрудок бучаха страшни бури. Гласът на Лойланун отслабваше и един ден тя издъхна. По време на болестта си бе предала част от познанията, получени от Лойл Брай, на Шей Тал и на други жени, които идваха да я видят. Тя превърна миналото в реалност за тях и всичко, което говореше, се преработваше в тъмното въображение на Шей Тал.

Докато гаснеше, Лойланун помогна на Шей Тал да сформира така наречената академия, която бе предназначена за жени, в нея заедно щяха да търсят начини да се превърнат в нещо повече от робини. Мнозина от жените плачеха около смъртното ложе на Лойланун, докато в изблик на нетърпение Шей Тал ги изхвърли навън.

— Можем да наблюдаваме звездите — рече Врай и повдигна детинското си личице. — Забелязали ли сте как неотклонно се движат по вече установени пътища? Бих искала да науча повече за звездите.

— Всичко ценно е погребано в миналото — отвърна Шей Тал и погледна лицето на мъртвата си приятелка. — Това място излъга Лойланун, то лъже и нас. Шепнещите, духовете на нашите предци, ни очакват. Животът ни е предначертан. Трябва да станем по-добри хора, тъй както трябва да правим по-вкусен хляб.

Тя скочи и със замах отвори избелелите от старост капаци на прозореца.

Острият й интелект прозря, че мъжете от Ембрудок няма да имат никакво доверие в академията, най-вече Накри и Клилс. Единствено неопитният Лейнтал Ей щеше да ги подкрепи, макар да се надяваше, че ще се наложи над Аоз Рун и Илейн Тал. Разбра, че с каквато и съпротива да се сблъска академията, тя трябва да се бори и тази борба щеше да е необходима, за да обнови духа им. Ще се опълчи срещу общото бездействие. Беше време за напредък.

Вдъхновението подтикна Шей Тал. Когато погребаха бедната й приятелка, тя стоеше, поставила ръка върху рамото на Лейнтал Ейн. Улови погледа на Аоз Рун. Тогава думите й заприиждаха като порой. Те звучаха диво и високо сред гейзерите.

— Тази жена бе принудена да бъде независима. Помагаше й знанието. Някои от нас не могат да бъдат слуги. В представите ни съществува по-добър свят. Слушайте какво ще ви кажа. Светът ще се промени.

Те я зяпаха, доволни от новостите, които изричаше.

— Мислите, че живеем в центъра на Вселената. Аз пък ви казвам, че живеем в центъра на ферма. Положението ни е толкова незначително, че дори не можете да разберете колко. Казвам го на всички ви. В миналото е станала катастрофа, в далечното минало. Тя е била толкова всеобхватна, че никой не може да ви обясни каква е била или как е станала. Знаем само, че е донесла мрак и студ. Опитайте се да живеете колкото е възможно по-добре. Живейте добре, обичайте се един друг, бъдете добри. Но не се преструвайте, че катастрофата няма нищо общо с вас. Дори да е станала много отдавна, от нея се е повлиял всеки ден от нашия живот. Тя ни състарява, износва ни, разкъсва ни, разделя децата ни от нас. Прави ни не само невежи, кара ни да обичаме невежеството си. Ние сме опустошени от невежеството. Предлагам ви да тръгнем на лов за съкровища — ако щете, на проучване. Проучване, в което може да се включи всеки един от нас. Искам да осъзнаете ниското положение, в което се намираме, и да не преставате да търсите причините за това. Трябва да съберем късчетата познание за случилото се, което ни е ограничило да обитаваме тази студена ферма. Едва тогава ще бъдем в състояние да подобрим съдбата си и да се погрижим катастрофата да не се стовари отново върху нас и нашите деца. Това е съкровището, което ви предлагам. Познанието. Истината. Да, вие се страхувате от нея. Ала трябва да я дирите. Трябва да се извисите дотам, че да я обикнете. Търсете светлината!

Като деца Ойре и Лейнтал Ей често минаваха огражденията и изследваха местата отвъд тях. Пустошта бе изпъстрена с каменни стълбове — обозначения на стари пътища, които служеха за кацане на огромни птици, пазещи владенията си. Двамата се скитаха из изоставените развалини, напомнящи черепите на отдавнашни домове, скелети на древни стени, чиито порти лъщяха от скреж, а времето бе разяло всичко. Децата нехаеха за това. Смехът им се блъскаше в отминалото величие на стените.

Сега смехът им бе утихнал, а помежду им се усещаше необичайно напрежение. Лейнтал Ей бе достигнал пубертетната възраст; премина и през церемонията, при която се отпиваше кръв, и бе посветен в ловец. Ойре се бе развила като палава девойка и вървеше със скоклива стъпка. Игрите им станаха предпазливи. Старите приключения бяха изоставени тъй лесно, както и местата, където ги бяха търсили, за да не се завърнат никога повече там.