Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Последната забележка бе изречена на висок глас. Майката на Шей Тал се обърна настрана и изпъшка. Отдолу прасетата заквичаха.

Час-свирачът изсвистя. Трябваше да са на работа. Ръка в ръка те се затичаха надолу. Шей Тал тихичко повика прасетата по име, за да ги успокои. Когато се облегнаха на вратата, за да я затворят, и усетиха заскрежената дъска под пръстите си, разбраха колко е мразовито. В сивата лапавица на ранната утрин още сенки се носеха към женската сграда. Силуетите нямаха ръце, тъй като жените се бяха увили в одеяла.

Докато се движеха покрай анонимни фигури, Лойланун говореше на другарката си:

— Духът на Лойл Брай ми разказа за дълготрайната си любов към баща ми. Сподели много неща за мъжете, жените и отношенията помежду им, които не разбирам. Изказа се жестоко за моя мъж, който е мъртъв.

— Никога ли не си говорила с него?

Лойланун отбягна отговора.

— Мама почти не ми даде да проговоря. Как могат мъртвите да бъдат тъй емоционални? Колко е ужасно! Тя ме мрази. Всичко друго е изчезнало, останали са само емоциите, като някаква болест. Каза, че мъжът и жената заедно представляват едно цяло. Не разбирам. Казах й, че не разбирам. Трябваше да я спра да говори.

— Казала си на духа на майка си да спре да говори?

— Не се стряскай толкова. Мъжът ми ме биеше. Страхувах се от него…

Тя се задъха и гласът й се загуби. Те с благодарност се натъпкаха заедно с останалите в топлината на сградата. От трапа за дъбене на кожи се носеше пара. Дебелите свещи в нишите, направени от гъша мас, горяха и издаваха звук, сякаш се трошаха кости. Двайсетина жени се бяха събрали — прозяваха се и се чешеха.

Шей Тал и Лойланун задъвкаха парче хляб и преди да отидат до работните си места, взеха порцията си рател. По-възрастната от двете — сега лицето й се различаваше по-ясно — изглеждаше ужасно, със сенки под очите и със сплъстена коса.

— Духът каза ли ти нещо полезно? Нещо, което да ти помогне? Нещо за Лейнтал Ей?

— Каза, че трябва да събере знания. Да уважаваме познанието. Тя ми се присмя.

Говореше с пълна уста.

— Каза, че знанието е по-важно от храната. Е, всъщност заяви, че знанието е храна. Вероятно се е объркала, нали не е свикнала там долу. Трудно е да се разбере какво говорят всички те…

Когато се появи надзирателят, те отидоха при житото.

Шей Тал погледна приятелката си отстрани. Кухините под очите й се бяха напълнили с пепелявосива светлина от източния прозорец.

— Знанието не може да бъде храна. Колкото и да знаем, пак трябва да смелим брашно за храна на селото.

— Когато мама беше жива, показа ми рисунка на машина, която се движи от вятъра. Тя мели брашното, а жените не помръдват пръст, така ми каза. Вятърът вършел женската работа.

— На мъжете няма да им хареса — засмя се Шей Тал.

Въпреки предпазливостта си Шей Тал реши окончателно: стана най-отявлената противничка на онова, което останалите жени приемаха, без да се замислят.

Беше се специализирала в паренето. Тук брашното се смесваше с животинска мас и сол и се пареше над бързотечащата вода на горещите подземни извори. Когато тъмнокафявите самуни бяха готови, те се изстудяваха и едно слабичко момиче на име Врай ги разпределяше между жителите на Олдорандо. Шей Тал бе специалистка в тази област, нейните самуни се славеха като най-вкусния хляб в града.

Отвъд самуните хляб сега тя виждаше тайнствени перспективи. Всекидневните задължения повече не я блазнеха и момичето започна да се държи някак отвлечено. Когато Лойланун легна болна от неизлечима смъртоносна болест, въпреки протестите на баща си Шей Тал я взе с Лейнтал Ей в собствената си къща и търпеливо се грижеше за по-възрастната жена. Двете разговаряха с часове. Понякога Лейнтал Ей ги слушаше, по-често обаче му доскучаваше и излизаше по своите работи.

В работилницата Шей Тал прокарваше идеите си и сред останалите жени. Особено внимание обръщаше на Врай, която бе във възрастта на послушанието. Говореше за човешките предпочитания към истината, а не към лъжата, което напомняше предпочитанията към светлината, а не към тъмнината. Жените слушаха и неловко мънкаха.

И не само жените. Обвита в тъмните си кожи, Шей Тал беше величествена и в очите на мъжете — Лейнтал Ей бе сред тях. Гордата й приказка отиваше на гордото й държание. И държанието й, и приказката й привличаха Аоз Рун. Той слушаше и спореше. В душата на Шей Тал откри място за флирт и тя му отговаряше. Шей Тал одобри подкрепата му за Датка пред Накри, ала не му позволяваше никакви волности. Нейната собствена свобода зависеше от това — да не му позволява да се държи свободно с нея.