Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Ловуването не е лесна работа. Все още има доста дивеч, но поради капризите на времето през последните няколко години пасбищата намаляха. Както знаеш, доста сме притиснати. Така че нека Датка, ако желае, да се присъедини към нас. Защо не? Ако не работи добре, ще го изхвърлим и пак ще помислим. На възраст е колкото Лейнтал Ей и може да влезе в ловната ни дружинка.

Там, където бе застанал Накри, падаше сянка. Той наблюдаваше слугите, които дояха свинете, даващи рател. Наоколо беше прашно. Таванът бе нисък, ето защо леко се бе привел, сякаш раболепничеше пред излъчващото се от Аоз Рун предизвикателство.

— Датка трябва да се подчинява на законите — заяви Накри, обиден от ненужното позоваване на името на Лейнтал Ей.

— Разреши му да ловува и той ще се подчинява на законите. Още преди да зараснат раните по лицето му, ще го накараме да заслужи хляба си.

— Няма нужния опит — изстреля Накри. — Той е производител. За да станеш нещо, трябва да те обучат.

Братът се боеше, че момъкът ще издаде тайните на металообработвателите. Гилдиите ревниво пазеха тайната на майсторлъка си и поддържаха властта на управляващите.

— Ако не работи, нека го накараме да живее трудно като нас, да видим как ще оцелее — настояваше Аоз Рун.

— Много е мълчалив и начумерен.

— Мълчанието помага в откритите равнини.

Най-подир Накри освободи Датка. Както каза Аоз Рун, двамата с Лейнтал Ей влязоха в една ловна дружинка. От него стана добър ловец, той се опияняваше от преследването.

Макар да бе мълчалив, Лейнтал Ей го прие като брат. Бяха съвършено еднакви на височина, а разликата във възрастта им нямаше и една година. Докато лицето на Лейнтал Ей беше широко и усмихнато, това на Датка бе продълговато, а очите му непрекъснато бяха забити в земята. Тяхната изкусност в лова стана пословична.

Тъй като бяха почти винаги заедно, старите жени говореха, че един ден ще ги достигне една и съща съдба, както навремето пророкуваха за Дресил и Малкия Юли. Както тогава, така и сега: съдбите им щяха коренно да се различават. На младини те просто си приличаха и Датка се отличи до такава степен, че Накри започна да се гордее с него и понякога правеше намеци за собствената си далновидност, че бил освободил младежа от задължението да служи в друга гилдия. Когато Накри минаваше наблизо, Датка мълчаливо свеждаше поглед към земята и никога не забрави кой го е бил. Някои не забравят.

Лойл Брай не беше същата след смъртта на мъжа си. Докато преди не се отделяше от ароматизираната си стая, сега, стара и уязвима, тя бе избрала да се скита из зелената пустош в околностите на Олдорандо — пееше си или сама си говореше. Мнозина се бояха от нея, ала никой не смееше да я доближи с изключение на Лейнтал Ей и Шей Тал.

Един ден я нападна мечка, спасила се от лавините в близките планини. Лойл Брай се влачеше ранена, погнаха я кучета, убиха я и загризаха плътта й. Когато откриха разчленения й труп, жените го посъбраха и с плач го отнесоха в града.

После погребаха екстравагантната Лойл Брай по традиционния начин. Мнозина от жените скръбно я оплакваха: те уважаваха нереалността на нейната личност, родена в годините на снеговете. Тя бе успяла да остане сред тях и в същото време да води съвършено различен живот. В отнесеността й виждаха някакво вдъхновение: сякаш не можейки да го постигнат сами, те го изживяваха чрез нея.

Всички почетоха паметта на Лойл Брай. Накри и Клилс дойдоха да поднесат почитанията си на старата си леля, макар да не си направиха труда да повикат отец Бондорлонганон да я опее. Те стояха в края на опечалената тълпа и си шушукаха. Шей Тал отиде с Лейнтал Ей да подкрепят Лойланун, която нито заплака, нито проговори, когато спускаха майка й в калната земя.

Когато си тръгнаха, Шей Тал чу Клилс да се кикоти и да говори на брат си:

— И все пак, братко, тя беше просто жена…

Шей Тал пламна, препъна се и щеше да падне, ако Лейнтал Ей не я сграбчи през кръста. Тя отиде право във ветровитата стая, където живееше със старата си майка, и подпря чело на стената.

Фигурата й беше хубава, въпреки че нямаше изявените черти на жена, годна да ражда деца. Хубостта й се криеше в гъстата й черна коса, нежните черти на лицето й и начина, по който се движеше. Гордата й походка привличаше някои мъже, ала много повече отблъскваше. Шей Тал бе отхвърлила ухажванията на своя жизнерадостен родственик Илейн Тал. Това стана твърде отдавна, за да забележи, че оттогава никой не я доближаваше — с изключение на Аоз Рун. Ала дори с него тя не можеше да потисне непокорния си дух.