Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Обърна се към хората със сериозен тон, като им припомни за големите качества на триумвирата — Уол Ейн, баща му Дресил и чичо му Юли. Триумвиратът съчетавал в себе си храброст и мъдрост. Сега племето било единно, храбростта и мъдростта били общи качества. Той щял да продължи традицията, но щял да постави ударението на друго място, което да съответства на новото време. Двамата с брат си щели да управляват заедно със съвета и винаги щели да се вслушват в думите на всеки един.

Припомни им, че нападенията от страна на фагорите продължават да бъдат заплаха за тях и че търговците на сол от Кузинтските планини говорят за религиозни войни в Пановал. Олдорандо трябвало да си остане обединен и да продължи да набира сили. За това били нужни още усилия. Всеки трябвало да работи усърдно. Жените трябвало да се трудят повече от досега.

Прекъсна го женски глас:

— Слез от платформата и сам свърши някоя работа!

Накри изгуби присъствие на духа. Зяпна срещу тълпата под себе си, без да знае какво да отговори.

От тълпата се обади Лойланун. До нея стоеше Лейнтал Ей, свел поглед към земята. Лойланун бе разтърсена от страх и ярост.

— Нямаш право да заставаш там, ти и пияният ти брат! — извика тя. — Аз съм творение на Юли, аз съм негова дъщеря. Тук е синът ми, Лейнтал Ей, когото всички познавате и който само след две четвъртини ще стане зрял мъж. Аз самата не притежавам по-малко мъдрост и знания от който и да е мъж, придобила съм ги от родителите си. Запази триумвирата, както очакваше баща ви Дресил, когото всички уважаваха. Настоявам да управлявам заедно с вас — жените също трябва да имат глас. И държа на рода си. После, когато Лейнтал Ей порасне, той ще заеме мястото ми. Ще го науча на всичко.

Лейнтал Ей почувства, че страните му горят, и се огледа изпод вежди. Ойре съчувствено му направи знак.

Няколко жени и мъже завикаха, ала Накри бе възстановил самочувствието си. Надвика ги.

— Никой няма да бъде управляван от жена, докато зависи от мен. Чували ли сте някога нещо подобно? Лойланун, трябва да си се побъркала като майка си, за да си го помислиш. Всички знаем колко бе нещастна, когато убиха мъжа ти, всички съжалявахме, ала онова, което говориш, е пълна глупост.

Хората се обърнаха и видяха как лицето на Лойланун се изчерви. Но тя отвърна на погледа му без колебание.

— Времената се променят, Накри. Нужни са не само мускули, а и ум. Честно казано, мнозина от нас не се доверяват нито на теб, нито на тъпия ти брат.

Мнозина се обадиха в защита на Лойланун, ала един от ловците, Фаралин Фърд, възкликна грубо:

— Тя няма да управлява мен, та тя е жена! По-скоро ще се примиря с двамата мошеници.

Забележката бе посрещната с добродушен смях и този ден победата бе на страната на Накри. Докато тълпата се смееше, Лойланун се измъкна и отиде да се наплаче. Лейнтал Ей с нежелание я последва. Съжаляваше майка си, обожаваше я. Вътре в душата си обаче също мислеше, че е абсурдно жена да управлява Олдорандо. Никой не бе чувал подобно нещо, както чичо му Накри бе казал.

Когато спря в края на тълпата, една жена на име Шей Тал дойде при него и го дръпна за ръкава. Тя бе млада, приятелка на майка му, с хубав тен на лицето и остър като на ястреб поглед. Познаваше я като странна и изпълнена със съчувствие, тъй като от време на време посещаваше баба му и й носеше хляб.

— Ще дойда с теб да успокоя майка ти, ако нямаш нищо против — рече Шей Тал. — Знам, че те разстрои, но хората често се разстройват, когато чуят някого да говори от сърце. Обичам майка ти, както обичах дядо ти и баба ти.

— Да, тя е смела. Но това не пречи на хората да се смеят.

Шей Тал внимателно го погледна.

— Не им пречи, прав си. Ала мнозина от онези, които се смяха, също я обичат. Те се страхуват. Повечето хора доста се страхуват. Помни това. Ще трябва да се опитаме да променим мисленето им.

Лейнтал Ей тръгна с нея — изведнъж почувства лекота в душата си и се усмихна в отговор на суровия й поглед.

Щастието осени Накри и Клилс. Тази нощ от юг задуха бурен вятър, който свистеше край кулите като Час-свирач. На следващия ден рибарите съобщиха, че реката гъмжи от риба. Жените слязоха с кошници и ги напълниха с лъскави рибки. Неочакваното изобилие бе прието като добър знак. Голяма част от рибата бе осолена, ала остана достатъчно за гощавка, по времето на която хората пиха овесено вино и така отпразнуваха новата власт — тази на Накри и Клилс.

Ала на Клилс му липсваше здрав разум, а на Накри — мъдрост. Още по-лошо — никой от тях не се интересуваше от заобикалящите ги хора. По време на лов те не надминаваха средното равнище. Често се караха помежду си и не можеха да решат как да постъпят. И тъй като осъзнаваха тези свои недъзи, пиеха твърде много и още повече се караха.