Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Понякога говореше на Лейнтал Ей. Момчето бе по-умно от Накри или Клилс, ала Дресил стоеше настрана от братовчед си Малкия Юли. Ако преди го презираше, сега чувстваше завист. Юли имаше жива съпруга, която обичаше и с която бяха щастливи.

Юли и Лойл Брай продължаваха да си живеят в своята кула и се опитваха да не обръщат внимание на посивелите си коси. Лойланун наблюдаваше как Лейнтал Ей се приобщи напълно към грубите удоволствия на новото поколение.

Далеч от Кузинтските планини живееше религиозна секта, наречена Ползвателите. Навремето първият Юли ги бе зърнал за кратко. Защитени в гигантска кухина, загрята от вътрешната топлина, те не знаеха за температурните промени в горните слоеве на атмосферата. Ала поддържаха тайни връзки с Пановал. Именно оттам се разпространи идеята, която представляваше толкова важна промяна, колкото и промяната в температурните стойности.

Макар идеята да бе сектантска, тя криеше красота за суровите мозъци на Ползвателите и сякаш носеше истината, която винаги върви заедно с красотата.

Ползвателите — жени и мъже, носеха сложно скроени дрехи, като да бяха опаковани от брадата до петите. В профил приличаха на полуотворено цвете, обърнато обратно. Носеха само този чарфрал.

Чарфралът можеше да се разглежда като емблематичен за мисленето на Ползвателите. Разбиранията им си оставаха все същите поколения наред, а теологията им налагаше много правила. Ползвателите бяха и похотливи и сдържани. Насилственото налагане на религията доведе до парадокси и невротичен хедонизъм 2 2 Хедония (от гр.) — висша наслада. — Б.ред. .

Вярата във Великия Акха не бе несъвместима с организирания разгул поради една основна причина: Великият Акха не обръщаше внимание на самото човечество. Той се бореше против разрушителната светлина на Утра, а това отговаряше на интересите на хората. Ала Акха не се бореше в тяхно име, а за самия себе си. Нямаше значение какво прави човекът. Етиката на евдемонизма 3 3 Евдемония (от гр.) — щастие, благополучие. — Б.ред. произтичаше от човешкото безсилие.

Дълго след смъртта си пророк Наба промени всичко това. Думите му най-накрая проникнаха от Пановал долу до света на Ползвателите. Пророкът обеща, че ако мъжете и жените отхвърлят собствената си похотливост и не лягат безразборно един с друг, така че никой да не знае кой е неговият баща, тогава Великият баща, самият Акха, ще се погрижи за тях. Той ще им разреши да вземат участие като воини във войната срещу Утра. Тя нямаше да продължи дълго. Човечеството — и това бе същността на посланието на Наба — не е безсилно, освен ако само не си избере да бъде такова.

Човечеството не беше безсилно. За погребаните долу Ползватели посланието беше убедително. То никога не можеше да бъде тъй убедително в Холис — там хората винаги са били убедени, че човечеството може да действа.

За една година Ползвателите промениха нравите си. Старият непоклатим кодекс бе променен и налагаше сдържаност и добродетел в името на каменния бог. Онези, който не се съобразяваха с новите морални норми, бяха екзекутирани с меч или побягваха още преди главата им да падне.

В процеса на революцията за Ползвателите не бе достатъчно да се променят. Винаги е било така. Революционерите трябва да вървят напред и да променят другите. Наба, пророкът на Акха, стана вдъхновител на Поход на вярата. Преминавайки стотици мили подземни коридори, Походът на вярата разпространяваше посланието. А първата спирка по пътя бе Пановал.

Градът прояви безразличие към думите на своя собствен пророк, който бе отдавна екзекутиран и вече забравен. Пановал се обяви против нашествието на фанатичното учение.

Милицията използва сила и се разразиха битки. Фанатиците бяха готови да се бият. Не искаха нищо друго, освен да загинат за каузата. Ако загинат и противниците, толкова по-добре. Техните шепнещи духове, спускайки се надолу в земните октави, ги подканяха към победа. Те се втурнаха напред. Милицията доста се постара през един дълъг ден, изпълнен с кръвопролития. После се обърна в бяг.

Ето как Пановал се поклони на посланието за сила и на новия режим. Бяха изработени чарфрали специално за да бъдат публично изгорени. Онези, които не се подчиняваха, избягаха или бяха убити.

Бегълците си пробиха път навън, в света на Утра, във вечните равнини на север. Излязоха по време, когато снегът се топеше. Никнеше трева. Двамата Стражи пазеха още по-добре небесата и самият Утра сякаш се бе укротил. Те оцеляха.