Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Младият Хр-Брал Ипрт изръмжа заповедта си за възсядане. Само най-висшите от неговите офицери имаха кайдо. Ръждивочервените ездитни животни бяха възседнати още щом проехтя заповедта, офицерите се настаниха зад гърбиците им.

Тази заповед прозвуча в края на Година 13 според скромния календар на Лойл Брай. Според ансипиталния календар това бе Въздушният обрат, или Година 353 след малкия апотеоз на Великата година 5 634 000 след катастрофата. Според по-съвременното пресмятане описаните събития ставаха в края на Година 433.

Тогава Лейнтал Ей бе съвсем малък и овдовялата му майка го дундуркаше на колене.

Щеше да дойде време, когато щеше да се наложи той да се опълчи срещу огромната мощ на похода, започнат от Хр-Брал Ипрт.

До кайдото на кзана стоеше креат — млад мъжки фагор, който носеше развяващо се над всички знаме.

Хр-Брал Ипрт бе висок колкото добре сложен мъж, но тежеше един път и половина повече. Роговите му трипръсти ходила служеха за основа на мощните му крайници, имаше масивни мишци, а гърдите му бяха по-широки от човешките.

Главата му, подаваща се между яките рамене, бе забележителна. Продълговата, костелива, с рязко изпъкнали надочни кости, които придаваха особен израз на очите му, защитени от огромни примигващи клепачи, покрити с блестящ скреж. Рогата му излизаха зад ушите и се извиваха напред, преди да щръкнат нагоре като завършек на силуета му. Бяха набраздени със сиви жилки като мрамор, а краищата им бяха смъртоносно остри. Тези оръжия се използваха само в бой с фагори, никога срещу други видове живи същества, върховете им нямаше да се опетнят с кръвта на някой син на Фрейър.

Изпъкващата зурла на Хр-Брал Ипрт беше черна зад извивките на ноздрите му, също като на дядо му. Всяко негово движение придаваше още по-голяма сила на яростната му властност.

Специално за този поход неговите оръжейници му бяха изковани сложен шлем. Той бе оформен почти като цвете надолу по дългия нос на кзана. Извиваше се около основата на рогата му и се издигаше като още два остри железни рога, които бяха способни да намушкат врага смъртоносно.

Когато заплашваше някой свой подчинен, кзанът бърчеше горната си устна и показваше два реда тъпи, набраздени по дължина зъби, отстрани с дълги кучешки резци.

Туловището му бе стегнато в броня — елек от корава кожа на кайдо с три пелерини и колан, разширяващ се около корема му като кожена кесия, в която бяха скрити гениталиите му, клатушкащи се изпод грубата сплъстена козина на таза му.

Името на неговото кайдо бе Рук-Грл. След като го възседна, младият кзан вдигна ръка. Огромен извит музикален инструмент, изработен от рог на стънджбек, зазвуча под дъха на един човек-роб. Диафонията му екна в околната сивота.

Следващи скръбния повик, от пещерата на скалния масив се появиха още роби — те носеха телата на бащата и прадядото на Хр-Брал Ипрт.

Тези изтъкнати създания вече бавно потъваха към финалните вихри на небитието. Забележимото отслабване на жизнените им процеси беше свило размерите им до минимум. Прадядо му почти изцяло се бе превърнал в рогово вещество.

При появата на телата на родоначалниците през редиците на племето от сталуни и гилоти премина трепет. Те се проснаха върху замръзналата земя, върху близките била и разпръснатите камъни, а силуетите им се сляха със събиращите се по есенното небе облаци. Някои се облегнаха на копията си, а огромните птици продължаваха да кръжат над главите им. Когато бяха неподвижни, приличаха на част от околния пейзаж. Единствено някое мърдащо тук-там ухо показваше, че са живи. Промениха позицията си обърнаха погледи към младия си вожд и към някогашните предводители.

Телата бяха донесени при кзаните от човеци-роби, които унизително коленичиха пред тях.

Хр-Брал Ипрт слезе и застана между прародителите и кайдото си. След като се поклони, той смирено зарови лице в ръждивата козина на Рук-Грл. Разумът му напусна туловището. Като в някакъв транс той повика духовете на баща си и прадядо си обратно в настоящия живот.

Духовете се появиха пред него. Фигурите им бяха дребни, не по-високи от снежни зайци. Произнесоха поздравление. Както никога през истинския си живот, те се затичаха на четирите си крайници.

— О, свещени предци, смесили се с пръстта — извика младият кзан, произнасяйки думите на тромавия език на своя вид, — най-после тръгвам да отмъстя за онзи, който сега трябваше да стои помежду ви, храбрия ми дядо, Великия кзан Хр-Трик Храст, убит от голокожите синове на Фрейър. Очакват ни години на изпитания. Дайте сила на ръката ми, предпазвайте ни от опасности, дръжте високо рогата ни.