Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

И все пак те не бяха вечни. Защото електрическите образувания, наречени от човеците Вестител, не бяха гъвкави, не можеха да се приспособят към промените и бяха уязвими.

Температурите в тропическия континент Кампанлат непрекъснато се променяха. В един мек летен ден, докато Лойланун разсеяно си играеше с малкия си син, температурата на повърхността на земята в Олдорандо се повиши с няколко градуса над нулата. Малко по на север, до езерото Дорзин, тя беше десет градуса под нулата. През лятото, когато небесните Стражи си вършеха работата и ден, и нощ, в покритите места почвата не замръзваше и хората отглеждаха житни култури.

На три хиляди мили от Олдорандо, в Нктрик, дневните температури се движеха в диапазон от минус дванайсет по Целзий до минус сто и петдесет градуса — близо до температурата, при която криптонът се превръща в течност.

Промяната отначало не се проявяваше и за нея използваха термина латентна промяна. Последиците идваха бързо, тъй като температурните разлики в горните слоеве на атмосферата отговаряха на повишената радиация на Фрейър. Процесът бе постоянен, ала скокообразен. Веднъж дори земната наблюдателна станция „Авернус“ измери дванайсетградусово повишение на температурата на екваториална височина 16,6 мили в течение само на един час.

При това затопляне циркулацията в стратосферата рязко се засили и планетата бе обхваната от мощни бури. Над Нктрик бяха забелязани потоци, като реактивни струи, носещи се със скорост над двеста седемдесет и пет мили в час.

Внезапно Вестителите се изгубиха. Съвсем.

Началото на онова, което за хора и животни трябваше да донесе съживяване, се оказа катастрофално за Полъха. Условията, които ги бяха създали, изчезнаха за година-година и половина. Вихрите, създадени от пиезоелектричен прах и натоварени с електрическа енергия частици, бяха твърде слаби, за да устоят на една по-динамична система. Вестителите изчезнаха, като оставиха след себе си краткотрайни следи от искри в разредения въздух в горните слоеве на атмосферата.

Юли и Лойл Брай напразно се вглеждаха за Вестител. Лейнтал Ей скоро забрави, че го е виждал.

Фагори на групи се появяваха под зеленикавото небе, често срещано в тези височини, където небесните Стражи — когато не бяха обвити в облаци — изпращаха лъчите си през множество ледени кристали. Фагорите — и сталуни, и гилоти, бързаха да се подредят, движейки се с нечовешката си походка. Върху раменете на мнозина бяха накацали птици или кръжаха над главите им. Птиците и фагорите бяха бели, теренът беше бял или кафяв, на места изсушен до черно, небето зад тях — сиво-зеленикаво. Съществата се подредиха в една редица срещу ледника Хригт.

На едно място ледникът бе разделен от скален масив, който като адски замък бе устоял векове на обсадата. Ледът бе рязал стените му, ала той бе оцелял и издигаше неравните си кули към небето. Там, където падаше ледената река, се простираше покрито с фирн плато. На това място бе застанал двурогият вожд, неподвижен като статуя, докато кохортите на похода се събираха.

Именно частите на кзаните на Храстипрт първи решиха да посеят разруха сред синовете на Фрейър, населяващи далечните равнини. Младият вожд бе Хр-Брал Ипрт. Той щеше да води похода. Далечните синове бяха унищожили неговия дядо, Великия кзан Хр-Трик Храст. Легионите щяха да се отправят напред, за да търсят отмъщение под ръководството на Хр-Брал Ипрт.

Защото тъкмо под ръководството на Хр-Брал Ипрт племето процъфтя и отново набра сили, след като Фрейър подпали света последния път. Силата на множеството, както и съзнателното решение ги подтикнаха да започнат тази широкомащабна миграция, на която не можеше да се устои.

В душите им зрееше желание за мъст. То ги бе раздвижило под влияние на благоприятните температурни промени в стратосферата. Топлинната вест трептеше по протежение на петстотинте мили на ледника, който се изсипваше от лишеното от въздух плато на високата планина Нктрик до оголените долини на изток от Олдорандската равнина, като измъкваше ансипитали изпод техните стрехи и дупки.

Хр-Брал Ипрт чакаше неподвижен. Той също бе дочул топлинната вест през въздушната си октава.

Предшественикът на главната климатична промяна активизираше други форми на живот в района, от които фагорите отчасти зависеха за получаване на белтъчини. Едно от племената протогностици 1 1 Прачовеци, първобитни хора. — Б.ред. , наричано Мади, живееше в осеяната с камъни земя на ледниците. Мършави от вечното недохранване, те също възвръщаха скитническите си навици. Караха пред себе си кози и аранги — четириноги, които се хранеха с лишеи или скални въшки. Мадите търсеха по-ниски пасбища. Ала нямаха намерение да тръгват, преди фагорите да разчистят пътя.