Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Прадядо му сякаш се бе настанил дълбоко вътре в Рук-Грл. Роговото видение проговори:

— Върви, дръж рогата си високо, не забравяй омразата. Пази се от приятелство със синовете на Фрейър.

Хр-Брал Ипрт не обърна внимание на тези думи — той и без това не изпитваше към традиционните си врагове нищо друго, освен омраза. Обвързаните не винаги са по-мъдри от свободните.

Вроговеният образ на баща му бе по-голям от този на дядо му, тъй като той бе преминал в отвъдното по-скоро. Фигурата се поклони на сина си и заговори, като създаде серия картини пред очите на сина си.

Хр-Англ Хрот показа на сина си картина, ала младият кзан я разбра само отчасти. Тя би била неразбираема за човешко същество. И все пак това бе видение, което до голяма степен обуславяше отношението им към живота.

Прелъстително движещ се орган се издуваше и свиваше. Състоеше се от три части и всяка една напомняше силно стиснат човешки юмрук. Частите бяха взаимозависими и с различен цвят. Единият, сив, представляваше познатия свят, другият, ослепително бял — Баталикс, черният и нашарен — Фрейър. Когато Фрейър се издуваше, другите две части се свиваха; когато Баталикс се уголемяваше, уголемяваше се и познатият свят.

Този движещ се орган бе обвит в пара. През нея преминаваха жълти нишки — въздушните октави. Те се извиваха, сякаш отлитаха от Фрейър, ала всъщност се увиваха около него. Частта, представляваща Фрейър, пускаше черни пипала, които придърпваха въздушните октави и ги доближаваха към познатия свят. Той бълваше пяна.

Изображенията бяха познати на младия кзан. Те бяха предизвикани с цел да му влеят сигурност преди тръгването. Кзанът разбра и предупреждението, съдържащо се в тях: че въздушните октави, които походът щеше да следва, стават все по-хаотични и че изключителният усет за направление, който той и неговият вид притежават, ще бъде нарушен. Походът ще напредва бавно и ще продължи много въздушни обрати, или години.

Той поблагодари на вроговените фигури с дълбок гърлен звук.

Хр-Англ Хрот му разкри още картини. Те носеха духа на древното. Бяха извадени от дълбокия кладенец на мъдростта, от героичните времена, когато Фрейър е бил още съвсем незначителен. Виждаше се армия от вроговени предци, които правеха изображението още по-внушително.

Хр-Англ Хрот му показваше какво щеше да се случи, когато въздушните обрати, на брой колкото пръстите на ръцете и краката на фагора, се отклонят, преминавайки през тройния орган. Бавно петнистият черен Фрейър ще се скрие зад Баталикс. И ще се скрива така двайсет пъти последователно. Това бе ужасяващ парадокс: макар частта на Фрейър да расте, той ще се скрие зад свиващия се Баталикс.

Двайсетте скривания обозначаваха началото на жестокото властване на Фрейър. След двайсетото нататък ансипиталният компонентен народ щеше да падне под владичеството на синовете на Фрейър.

Това бе предупреждението, ала в него имаше и надежда.

Бедните невежи синове щяха да се ужасят от изчезването на Фрейър и да си помислят, че им крои нещо лошо. Най-много ще ги деморализира третото скриване. Именно тогава фагорите трябваше да се нахвърлят върху тях, да изпепелят града, където Великият кзан Хр-Трик Храст бе загинал. Това бе времето за отплата. Времето да се пали и убива.

Помни. Бъди храбър. Вдигни високо рога. Войната започна!

Хр-Брал Ипрт се държеше така, сякаш за пръв път бе получил урок по мъдрост. Всъщност го беше получавал много пъти. Все един и същ. Той му служеше за размишление. През предишните четвъртини всички от племето, които имаха издъхнали предци, неведнъж бяха получавали същите изображения — идваха от познатия свят, от въздуха, от предците, които дълго време вече не бяха между живите. Те бяха неопровержими.

Всички решения се вземаха в резултат на предупреждаващите видения, изпращани от кератиновите предци. Онези, които бяха съграждали миналото, бяха повече от живите. Старите герои бяха живели в героично време, когато Фрейър бе още недоразвит.

Младият кзан излезе от състоянието си. Заобиколилото го войнство се размърда, зашляпа с уши. Птиците над тях бяха застинали. Нестройният зов на рога отново зазвуча и куклоподобните фигури бяха отнесени в пещерата в скалния масив.

Време беше да тръгват.

Хр-Брал Ипрт се метна върху високото седло на Рук-Грл. Движението му накара бялата птица Жрк на рамото му да запърха с криле. Тя се завъртя във въздуха, после отново се настани на рамото на Хр-Брал Ипрт. Много от воините също имаха свои птици. Пронизителното им гракане бе като музика за ухото на фагорите. Птиците играеха полезна роля — ядяха кърлежите, които населяваха туловищата на ансипиталите.