Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Година след година се придвижваха все по на север в търсене на храна и защитено кътче, където да се заселят. Разпръснаха се по течението на река Ласвалт, на изток от големите равнини. Нападнаха мигриращите стада йелки и гунадо. Придвижваха се към провлака Чалс.

В същото време повишаването на температурите внасяше безпокойство сред народите на ледения континент Сиборнал. Вълни от парцаливи колонизатори се придвижваха на юг, надолу към провлака Чалс в Кампанлат.

Един ден, когато Фрейър властваше самичък в небето, племето от Пановал, тръгнало от най-северната част на континента, се срещна с бегълците от Сиборнал, които се придвижваха в най-южната му част. Онова, което се случи, се бе повтаряло много пъти и преди — и бе речено, че отново ще стане.

Утра и Акха щяха да се погрижат за това.

Ето в какво състояние бе светът, когато Малкия Юли го напусна. В Олдорандо пристигнаха търговци на сол от Кузинтските планини и донесоха новината за лавини и природни аномалии. Когато дойдоха, Юли — вече много стар — побърза да ги види, подхлъзна се по стъпалата и си счупи крака. След седмица ги посети светият човек от Борлиен, а Лейнтал Ей се радваше на кучето си играчка с подвижна челюст.

Цяла епоха бе отлетяла. Започваше царуването на Накри и Клилс.

Накри и Клилс се намираха в една от стаите на Кулата на билките — трябваше да сортират еленови кожи. Вместо това двамата гледаха през прозореца и клатеха глави пред онова, което виждаха.

— Не го вярвам — каза Накри.

— Нито пък аз — додаде Клилс. — Изобщо не го вярвам.

Той започна да се смее и спря чак когато брат му го удари по гърба. Двамата наблюдаваха висока възрастна жена да тича по брега на Ворал. Близките кули скриха фигурата й после отново я зърнаха с размахани във въздуха мършави ръце и крака. Спря веднъж, загреба кал, размаза я по лицето и главата си, после пак затича с клатушкаща се походка.

— Полудяла е — отбеляза Накри и с удоволствие поглади мустаци.

— Ако питаш мен, още по-лошо. Луда е до мозъка на костите си.

Зад бягащата фигура вървеше друга — момче на прага на зрелостта. Лейнтал Ей следваше баба си, за да е сигурен, че няма да й се случи нищо лошо. Тя тичаше пред него и плачеше на висок глас. Той я следваше — начумерен, мълчалив, загрижен.

След като поклатиха глави, Накри и Клилс ги доближиха една до друга.

— Не разбирам защо Лойл Брай се държи така — рече Клилс. — Спомняш ли си какво ни каза татко?

— Не.

— Каза ни, че Лойл Брай само се е преструвала, че обича чичо Юли. Каза, че изобщо не го е обичала.

— А, спомням си. Че защо ще продължава да се преструва, когато той вече е мъртъв? Няма смисъл.

— Намислила е нещо хитро. Това е някакъв номер.

Накри отиде до отвора в пода. Долу работеха жените. Затвори го с ритник и се обърна към по-младия си брат.

— Каквото и да прави Лойл Брай, няма значение. Никой не разбира защо жените се държат така или иначе. Важното е, че чичо Юли е мъртъв и сега ние с теб ще управляваме Ембрудок.

Клилс изглеждаше уплашен:

— А Лойланун? А Лейнтал Ей — какво ще кажеш за него?

— Още е хлапак.

— Но не за дълго. Скоро ще стане на седем и ще бъде пълноправен ловец — само след две четвъртини.

— Има достатъчно време. Сега е нашият шанс. Ние сме силни, поне аз. Хората ще ни приемат. Няма да искат да ги управлява хлапе, а освен това тайно ненавиждат дядо му, който през всичкото време се излежаваше с тази луда жена. Трябва да измислим какво да кажем на хората, какво да им обещаем. Времената се менят.

— Така е, Накри. Кажи им, че времената се менят.

— Нуждаем се от подкрепата на майсторите. Ще отида да говоря с тях още сега. Ти по-добре стой настрана, защото по една случайност знам, че съветът те мисли за голям пакостник и глупак. Като спечелим някои водещи ловци като Аоз Рун и останалите, всичко ще се оправи.

— А Лейнтал Ей?

Накри удари брат си по гърба.

— Стига си говорил за него. Ще се отървем от момчето, ако ни създава грижи.

Тази вечер, когато първият Страж напусна небесния свод, а Фрейър бе на път да покаже едноцветния си диск, Накри свика събрание. Ловците си бяха у дома, повечето от траперите се бяха върнали. Той заповяда да затворят градските порти.

Когато хората се събраха на площада, Накри се появи под Голямата кула. Върху еленовите си кожи бе метнал стамел — груба вълнена дреха в червено и жълто без ръкави — като знак за достойнство. Той бе среден на ръст с дебели крака. Лицето му бе безизразно, ушите — големи. Издаваше напред долната си челюст по характерен за него начин, което придаваше на чертите му нещо зловещо и отблъскващо.