Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Късметът обаче не ги напусна. Времето продължаваше да се оправя, често попадаха на богат улов на елени, а болестите ги избягваха. Нашествията на фагорите престанаха, макар чудовищата да се мяркаха на няколко мили от Олдорандо.

Животът в селището бе поел по еднообразния път на благоденствието.

Управлението на двамата братя не задоволяваше всички. То бе нежелано за някои от ловците, както и за някои жени. Лейнтал Ей също не го искаше.

Сред ловците имаше група младоци, които се опълчваха срещу опитите на Накри да ги разцепи. Главатар им беше Аоз Рун Ден, достигнал вече зрелостта на истинския мъж. Беше едър, с честно лице и на два крака тичаше толкова бързо, колкото глиганът на четири. Фигурата му бе забележителна — носеше кожа от черна мечка и дрехата му го отличаваше отдалеч.

Мечката бе убил със собствените си ръце. Горд от подвига си, той я бе донесъл сам-самичък чак от планините и я захвърли в нозете на обожаващите го свои приятели в кулата, която обитаваха. След разпивката с рател той повика майстор Датнил Скар да одере животното.

В начина, по който Аоз Рун дойде в кулата, също имаше нещо забележително. Родът му произхождаше от един чичо на Уол Ейн, който бе господар на брасимипите. Те бяха производителен район, в който отглеждаха зеленчуци — жизнено важни за местната икономика. Именно от брасимипите идваше храната за свинете, които даваха мляко за направата на ратела. Ала Аоз Рун смяташе фамилията за тиранична, още в ранна възраст въстана против нея и се установи в една отдалечена кула заедно с веселия Илейн Тал, похотливия Фаралин Фърд и верния Тант Ейн. Те пиеха в чест на тъпотата на Накри и неговия брат. Цял град считаше разпивките им за изискани.

Аоз Рун бе забележителен и в други отношения. Отличаваше се със смелостта си в едно общество, в което смелостта бе нещо обикновено. По време на племенния танц той можеше да се преметне във въздуха, без да докосне земята. Освен това силно вярваше в единството на племето.

Присъствието на родната му дъщеря Ойре ни най-малко не възпираше обожанието на жените. Бе уловил погледа на Шей Тал, приятелката на Лойланун, и топло отвърна на необикновената й хубост, ала сърцето му не принадлежеше на никого. Виждаше, че някой ден Накри и Клилс ще се сблъскат с трудности и ще им се предадат. Тъй като разбираше — или поне си мислеше, че разбира — кое е добро за племето, той искаше да властва и не можеше да разреши на никоя жена да владее сърцето му.

С тази цел Аоз Рун се отнасяше към приятелите си доброжелателно, обръщаше внимание на Лейнтал Ей, като го окуражаваше да се движи до него по време на лов, когато момчето официално достигна тази възраст.

При един лов на елени на югозапад от Олдорандо двамата с Лейнтал Ей бяха разделени от останалите от прииждащата вода. Трябваше да заобиколят и да преминат през трудна местност, осеяна с огромните цилиндри на раджабаралите. Тогава попаднаха на десет търговци, излежаващи се край лагерния огън, в несвяст от пиене. Аоз Рун уби двама, докато спяха, останалите не помръднаха. После двамата с Лейнтал Ей нахлузиха животински черепи на главите си и с викове се втурнаха в лагера. Останалите осем търговци се предадоха от суеверен страх. Много години случката се разнасяше от уста на уста в Олдорандо с огромно удоволствие.

Осмината търгуваха с оръжие, жито, кожи и с много други необходими неща. Бяха от Борлиен, където хората от край време се смятаха за страхливци. Те прекосяваха земите от южните морета до Кузинтските планини на север. Повечето от тях бяха известни в Олдорандо като лъжци и мошеници. Аоз Рун и Лейнтал Ей ги докараха и ги направиха роби, като разпределиха стоката им между всички. Аоз Рун си избра за свой собствен слуга един младеж на име Калари, малко по-голям от Лейнтал Ей.

Този епизод донесе още по-голяма слава на ловеца. Скоро той се оказа в положение да съперничи на Накри и Клилс. Ала както винаги се държеше настрана и се ограничаваше да дружи само с хора от собствената си черга.

Сред гилдиите на производителите назряваха вълнения. Един младеж на име Датка се опитваше да се отцепи от металообработвателите и отказваше да отслужи при тях срока си като чирак. Заведоха го при двамата братя. Той не сведе глава дори пред Накри и Клилс. Датка изчезна от полезрението на хората цели два дни. Една жена съобщи, че лежи окован в рядко използвана килия с изранено лице.

Като чу това, Аоз отиде при Накри и го помоли да разреши на Датка да дойде при ловците.