Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

По стените на стаята й все още висяха гоблени, изобразяващи сцени от миналото. Тръбите с топла вода продължаваха да гъргорят под подовете. Порцелановият прозорец продължаваше да блести. Това все още бе място, изпълнено с благовонни масла, пудри и парфюми. Ала Юли го нямаше вече, а Лойл Брай бе изнемощяла от старост. Молци бяха нападнали гоблените. Внукът й растеше.

Но преди да дойде времето на Лейнтал Ей — в дните, когато взаимната любов между баба му и дядо му процъфтяваше, се случи нещо на пръв поглед съвсем обикновено, но резултатите му оставиха съкрушителна следа върху Лейнтал Ей и върху целия Ембрудок: умря един фагор.

Когато се съвзе от раните си, Малкия Юли взе Лойл Брай за жена. Голяма церемония отбеляза огромната промяна, настъпила в Ембрудок, тъй като съюзът между двамата млади символично обединяваше двете племена. Постигнато беше съгласие Олдорандо да бъде управляван от триумвират: стария Уол Ейн, Юли и Дресил. Управлението се оказа удачно, защото всички трябваше здраво да се трудят, за да оцелеят.

Дресил работеше неуморно. Взе за жена слабо момиче с мелодичен глас и ленив поглед, чийто баща ковеше мечове. Казваше се Длай Хойн Ден. Разказвачите изобщо не споменаха, че Дресил скоро се разочарова, нито пък че беше привлечен от нея отчасти защото беше хубава, ала обикновена жена от новото племе, с което искаше да се слее, тъй като за разлика от братовчед си Юли той виждаше в колективизма начин на оцеляване. Никога не работеше само за себе си. До известна степен това се отнасяше и за Длай Хойн.

Тя роди две момчета — Накри и година по-късно Клилс. Макар да не разполагаше с много време, Дресил даваше мило и драго за синовете си, обливаше ги със сантименталната любов, която поради смъртта на родителите му, Ифилка и Сар Гот, винаги му бе липсвала. Той възпита у децата и техните приятели уважение към легендите, свързани с прапрадядо им Юли, свещеник от Пановал, разгромил богове, чиито имена вече никой не си спомняше. Длай Хойн само ги научи да четат и нищо повече. Под грижите на баща си двете момчета станаха добри ловци. Домът им бе винаги пълен с тревожен шум. За щастие любящият им баща не забелязваше някои черти от характерите им — особено клоунските маниери на Накри.

Сякаш да опровергае онези, които вярваха в пророкуването, че двамата братовчеди ще имат една и съща съдба, Малкия Юли се вглъби вътрешно толкова, колкото Дресил се бе отдал на общността.

Под влиянието на Лойл Брай характерът на Юли стана по-мек и той ходеше на лов все по-рядко. Усещаше неприязънта на общността към Лойл Брай, към екзотичните й идеи и се отчужди от хората. Седеше в Голямата кула и оставяше бурите да бушуват навън. Жена му и старият й баща го учеха на много тайнствени неща — и за отминалия, и за подземния свят.

И стана така, че Малкия Юли наистина навлезе в онова море, където черното платно на Лойл Брай се носеше на свобода, далеч от сушата.

Като заговорихме за подземния свят, един ден във втората четвъртина на годината, Лойл Брай каза на Малкия Юли, като го гледаше с блестящите си очи:

— Прекрасни мой, в себе си ти общуваш с родителите си. Понякога ги виждаш така ясно, сякаш още обитават земята. Въображението ти притежава силата да извика забравената светлина, в която са се движели. И все пак тук, в нашата империя, ние имаме начин да общуваме пряко с онези, които отдавна са си отишли от нас. Те все още живеят, потънали в подземния свят към първичния камък, и ние ги достигаме, тъй както рибата се стрелка към дъното, за да се нахрани.

В отговор той измърмори:

— Бих искал да разговарям с баща си Орфик, вече съм достатъчно поумнял, за да го сторя. Ще му кажа за теб.

— Ние също ценим чудесните си родители и техните родители, които са били силни като великани. Нали виждаш каменните кули, които обитаваме? Ние не можем да ги построим, ала нашите родители са могли. Нали виждаш как бликащата вода е отведена по тръби, за да топли кулите ни? Ние не можем да достигнем това умение, а родителите ни са могли. Макар невидими за очите ни, те все още съществуват като шепнещи и наставляващи.

— Научи ме на тези неща, Лойл Брай.

— Защото си мой любим и сърцето ми примира от удоволствие, когато се слея с плътта ти, ще те науча да разговаряш направо с баща си и чрез него с цялото племе, съществувало някога.

— Възможно ли е да разговарям и с прапрадядо си, Юли от Пановал?

— Любими мой, нашите две племена ще се слеят чрез нашите деца, както стана с децата на Дресил. Ще се научиш да разговаряш с Юли и ще добавиш неговата мъдрост към твоята собствена. Ти си велика личност, любов моя, не обикновен член от племето като нещастните глупаци отвън. Като говориш с, Юли, ще станеш още по-велик.