Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Видели каменните ни кули — здравите и разрушените, всички, подредени покрай улиците. И старата градска стена, превърнала се в отломки. Чудили се.

Дресил и Юли заобиколили Ембрудок. Видели кулите с наклонени чак догоре стени, така че стаята на последния етаж винаги да е по-малка от тези под нея. Забелязали, че държим животните си най-долу, за да се топлим — над насипа, за да не бъдат засегнати от Ворал, когато придойде. Видели и животинските черепи, ярко оцветени, обърнати с лице навън, за да плашат нежеланите гости. Винаги сме имали магьосница, нали, приятели? По онова време магьосница била Лойл Брай.

Е, братовчедите видели и двама възрастни часовои на върха на Голямата кула — точно където сме сега, приятели — и за нула време се промъкнали и очистили брадатите старци. Трябва да ви кажа, че доста кръв се проляла.

— Цветето — викна някой.

— О, да, цветето е важно. Спомнете си как хората от езерото пророкували, че братовчедите ще имат една и съща съдба. Когато Дресил се ухилил и казал: „Добре ще управляваме този град, братко“, Юли се загледал в малките цветенца с бледи листенца в краката си — вероятно скантиоми.

— Хубав климат — казал учудено той, откъснал цветето и го изял.

Когато за пръв път чули Час-свирача, тъй като тогава още не знаели за известния гейзер, те се изплашили. Съвзели се, разпределили силите си така, че да бъдат готови за часа, когато двата небесни Стража ще залязат и ловците на Ембрудок ще се завърнат по домовете си, носейки със себе си плячката от лова и всякакви неочаквани неща.

Тук Лейнтал Ей стана. В миналото, което бе като сън, е имало битки, за които сега някой щеше да разказва. Ала новият разказвач заяви:

— Приятели, всички ние имаме предци, участвали в последните битки, и те вече са в света на мъртвите. Говорим за загиналите преждевременно в тази битка. Достатъчно е да заявим, че храбро са се сражавали.

Но тъй като бе младеж, той не можа да се удържи и с горящи като въглени очи, без да ще, заразказва вълнуващата част.

Простодушните и смели ловци били изненадани от стратегията на Юли. От върха на Кулата на билките внезапно лумнал огън и във вечерния въздух избуяли огромните цветя на пламъците. Ловците естествено закрещели тревожно, хвърлили оръжието си и се втурнали да спасяват града.

Върху им полетели копия и камъни от съседната кула. Въоръжените нашественици се появили от скривалищата си, с крясъци замервали с копията си незащитените тела. Нашите ловци падали в собствената си кръв, ала все пак успели да убият някои от враговете си.

В града ни имало повече въоръжени мъже, отколкото били преценили братовчедите. Това били храбрите членове на гилдиите. Прииждали от всички страни. Но нападателите се биели отчаяно и се криели във вече завладените къщи. Малките момчета също трябвало да се бият и сред тях са били и някои от вас, вече преминали първа младост.

Пожарът се прехвърлил върху съседните кули. Искрите хвърчали и съскали над главите на хората, отвявани от вятъра, сякаш щели да подпалят небето. По улиците и канавките продължавала кървавата сеч. Нашите жени взели мечовете от мъртвите, за да защитават живите.

Всички храбро се биели. Ала битката била спечелена от по-смелите и по-отчаяните — няма да говоря за водачите, които тогава се преселили в света на мъртвите, за да се присъединят към своите предци. Най-накрая защитниците на града захвърлили оръжието си и с викове побягнали в сгъстяващата се тъмнина.

Кръвта на Дресил кипяла. Отмъстителна ярост свъсила веждите му. Бил видял до него да убиват Големия Афардл, при това в гръб, и то от жена.

— Това е била моята добра баба! — извика Аоз Рун и предизвика смях и веселие сред всички. — В нашата фамилия никога не е липсвала смелост. Ние сме от рода на Ембрудок, а не от Олдорандо.

Дресил бил неузнаваем в своята ярост. Лицето му почерняло. Заповядал на своите да претърсят Ембрудок и да убият всеки мъж. Жените трябвало да се съберат точно в тази кула, приятели. Какъв ужасен ден е останал в летописите ни…

Ала победителите, водени от Юли, укротили насила Дресил и му казали, че повече убийства не са нужни. Убийствата са извор на горчивина. От утре всички трябва да заживеят в мир, племето да стане силно, иначе нямало да останат достатъчно хора за оцеляване.

Тези мъдри думи не означавали нищо за Дресил. Той се бил, докато Баруин не донесъл студена вода и я плиснал върху му. После Дресил паднал на земята като в несвяст и заспал съня на боец след бой — без сънища и видения.