Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Единодушно ги укорили. Макар редиците им да били оредели в резултат на болестите и набезите на фагорите и всеки ловец да бил нужен, старейшините решили, че Малкия Юли и Дресил трябва да бъдат изгонени от селището. Разбира се, не позволили на жените да се изкажат в защита на приятелите си.

Съобщили на Юли и Дресил. Те не виждали какво могат да направят, освен да си тръгнат. Докато събирали оръжието и багажа си, в лагера пристигнал полумъртъв трапер от друго племе, обитаващо източните брегове на езерото. Носел съобщение, че фагорите пак се приближават и този път били много повече. Убивали всеки човек, когото срещнели. Било по време на Двойния залез.

Ужасени, мъжете от племето спешно събрали жените и покъщнината си и запалили домовете си. Тутакси тръгнали на юг. Юли и Дресил поели с тях. Зад гърба си оставили пожарища, които издигали червени и черни завеси нагоре към небето, докато накрая езерото се изгубило от погледа им. Вървели по течението на река Ворал, пътували ден и нощ, тъй като през онзи период Фрейър светел през нощта. Най-добрите ловци водели и охранявали фланговете на движещата се маса хора, които дирели храна и безопасен път. Поради бедственото положение греховете на Юли и Дресил били опростени.

Групата се състояла от трийсет мъже, петима от които старейшини, двайсет и шест жени и десет деца под седемгодишна възраст, възрастта на пубертета. Возели и шейните си, теглени от асокини и кучета. Следвали ги многобройни домашни птици и кучета, някой наподобяващи вълци и чакали или кръстоска от двете; те често служели за забавление на децата, които си играели с тях като с малки кутрета. Пътуването продължило няколко дни. Времето било меко, макар че не срещнали много дивеч. Веднъж, когато Фрейър изгрявал, двамина от ловците на име Баруин и Скелин, които били изпратени напред като разузнавачи, се върнали и съобщили, че пред тях има някакъв странен град.

— Там, където реката се слива със замръзнал поток, във въздуха изригва вода с невъобразим шум. А в небето са забили върхове огромни кули от камък.

Това било съобщението на Баруин, което всъщност е първото описание на Ембрудок.

Разказал, че каменните ни кули са построени в редици, украсени с пъстро оцветени черепи, за да отблъскват нежеланите посетители.

Стояли в плитка камениста долчинка и обсъждали какво да правят. Пристигнали още двамина ловци — влачели със себе си трапер. Уловили го, когато се връщал в Ембрудок. Хвърлили го на земята и го заритали. Той им казал, че в Ембрудок живее миролюбивото племе Ден.

Като чули, че наблизо има хора с името Ден, петимата старейшини тутакси заявили, че трябва да заобиколят града. Викнали им да млъкнат. По-младите искали веднага да нападнат — тогава биха били приети като равни от племето, техни далечни родственици. Жените се съгласили с радост, защото мислели, че ще им бъде по-приятно да живеят в каменни сгради.

Вълнението нараствало. Траперът бил пребит до смърт. Всички — мъже, жени и деца — потопили пръсти в кръвта му и пили от нея, за да победят, преди да се спусне нощта.

Трупът бил хвърлен на кучетата и птиците.

— Двамата с Дресил ще тръгнем напред, за да проучим разположението на града — обадил се Малкия Юли.

Той предизвикателно гледал останалите мъже. Те свели очи и не отвърнали нищо.

— Ние ще ви донесем победата. Но ако успеем, ще управляваме и повече няма да търпим глупостите на тези старци. Ако загубим, хвърлете труповете ни на дивите зверове.

— А после — подхвана следващият разказвач, за да продължи историята, — като чули смелото изказване на Малкия Юли, кучетата вдигнали глави от гощавката си и заръмжали одобрително.

Слушателите умислено се усмихнаха, припомнили си тази подробност от миналото, което бе като сън.

Историята стана по-напрегната. Слушателите по-рядко отпиваха от ратела, заслушани как Дресил и Малкия Юли планирали да завземат града. С тях тръгнали петима отбрани герои, чиито имена още се помнеха: Баруин, Скелин, Малдик, Куруейн и Големия Афардл, убит през същия онзи ден, и то от ръката на жена.

Другите останали по местата си, за да не ги издаде лаят на кучетата.

Отвъд ледената река нямало никакъв сняг. Растяла трева. Във въздуха бликала гореща вода и забулвала околностите с пара.

— Истина е — шушукаха си слушателите. — Все още е така, както казва.

Една жена водела черни космати прасета нагоре по пътеката. Две дечица играели голи в топлата вода. Нашествениците наблюдавали.