Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— А сега Великата приказка!

Описваше историята на тяхното минало, но и нещо много повече. Тя бе единственото изкуство, създадено от племето. Нямаха музика, нито живопис, нито литература и почти нищо изящно. Всичко, което бе съществувало, бе разрушено от студа. Ала им оставаше миналото, което бе като сън, и то бе оцеляло, за да бъде предавано от човек на човек.

Никой не слушаше с такова внимание като Лейнтал Ей, когато успяваше да остане буден. Една от темите на приказката беше обединението на двете племена. Добре го разбираше, тъй като разделението, прикрито с това обединение, в което племето трябваше да вярва като в религия, беше много отдавна част от живота на фамилията. Едва по-късно, когато порасна, откри, че никъде не съществува обединение, а само прикрити противоречия. Ала разказвачите в спарения салон в Лето деветнайсето след Обединението щастливо се наговаряха да разказват Великата приказка като Приказка за обединението и успеха.

Това беше тяхното изкуство.

Разказвачите скачаха един след друг и декламираха своята част с различна убедителност. Първите разказваха за Великия Юли и за това как пристигнал от бялата пустош северно от Пановал при леденото езеро Дорзин. Но едно поколение дава предимство на следващото дори при разказване на легендите и скоро стана друг разказвач, за да каже за онези, не толкова могъщите, които последвали Юли. Това бе Рол Сакил, акушерката, до нея седяха мъжът й и красивата й дъщеря Дол. Тя наблегна на по-солените случки от своята част на разказа, които бяха високо оценени от публиката.

Докато Лейнтал Ей дремеше на топло, Рол Сакил разказваше за Си, сина на Юли и Искадор. Си станал главен ловец на племето и всички се бояли от него, защото очите му забелязвали всичко. Взел си местна жена на име Крета, или според езика на племето й — Кре Та Ден, която родила на Си син Орфик и дъщеря Ифилка. Орфик и Ифилка били буйни и силни в онези дни, когато било необичайно в семейството да оцелеят и двете деца. Ифилка отишла при Саргот, или Сар Гот Ден, който бил най-добрият ловец на милки, двуръката риба под леда на езерото Дорзин. Момичето можело да разбива леда с песента си. Ифилка родила син на Сар Гот, когото нарекли Дресил Ден — много известно име в легендите. Той станал баща на познатите вече братя Накри и Клилс. (Смях.) Дресил бил прачичото на Лейнтал Ей.

— О, колко те обичам, дете мое! — говорела Ифилка на детето си, като го милвала и му се усмихвала. Но това било времето, когато фагорските племена се скитали в шейни, теглени от кайдо по леда, и нападали човешките селища. Хубавата Ифилка и Сар Гот били убити по време на едно нападение, докато се опитвали да избягат от студените брегове на езерото. После някои укорявали Сар Гот за страхливостта му или пък че не е бил достатъчно бдителен.

Дресил, малкото сираче, отишло да живее при чичо си Орфик, който имал свой собствен син на име Юли. Макар че растял едър и силен, нарекли го Малкия Юли в памет на величието на своите предци. Дресил и Малкия Юли станали неразделни и такива си останали цял живот въпреки задаващите се изпитания. На младини и двамата били велики бойци и прелъстителни мъже, които съблазнявали жените на Ден и причинявали много беди заради насладите си. По този повод има няколко приказки, които щях да ви разкажа, ако тук не присъстваха някои хора. (Смях.)

Всички като един признавали, че братовчедите Дресил и Юли си приличат: и двамата имали силни тъмни лица, орлови носове, малки къдрави брадички и блестящи очи. И двамата били стегнати и стройни. И двамата носели еднакви кожи с украсени качулки. Враговете им пророкували, че ще имат една и съща съдба, ала пророчествата не се сбъднали, както доказва и легендата.

Наистина старите хора, чиито дъщери били застрашени, предсказвали, че проклетата двойка ще свърши зле — и колкото по-скоро, толкова по-добре. Само че техните дъщери, които лягали и разтваряли крака в тъмнината, обяздени от любовниците си, знаели колко са надарени, колко се различават един от друг. Знаели, че по природа Дресил е страстен, а Юли — нежен като крило на птица и точно толкова деликатен.

На това място Лейнтал Ей се надигна. Сънено се питаше как старият му дядо, толкова прегърбен, толкова бавен, е бил способен да се занимава с момичета.

Друг продължи историята.

Старейшините и старият шаман на племето край езерото се събрали да решат как да накажат Дресил и Юли за тяхното сладострастие. От устата им излизала пяна от яд, тъй като в душата си таели завист. Други говорели благопристойно, защото, вече остарели, можели да си позволят единствено да бъдат благочестиви. (Разказвачът изрече простата мъдрост с нисък старчески глас, за да разсмее слушателите.)