Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Забеляза още трима души, ала над всички доминираше Лойл Брай и сянката й. На кушетката в ъгъла лежеше Малкия Юли, брадичката му стърчеше над кожите, с които го бяха увили. Беше двайсет и девет годишен, съвсем стар. Старецът нещо мърмореше. Лойланун, майката на Лейнтал Ей, седеше до него, стиснала лактите си с длани, а жълтото й лице имаше съвсем нещастен вид. Още не бе забелязала сина си. Човекът от Борлиен, отец Бондорлонганон, седеше най-близо до Лейнтал Ей и се молеше на глас със затворени очи.

Именно молитвата накара Лейнтал Ей да спре. Обикновено обичаше да стои в тази стая, изпълнена с тайнствата на баба му. Лойл Брай знаеше толкова приказни неща и до известна степен заместваше на Лейнтал Ей баща му, убит по време на лов за стънджбези.

Стънджбезите засилваха застоялата миризма на мед в стаята. Едно от чудовищата бе наскоро уловено и го донесоха вкъщи на части. Счупени парчета от бронята, изсечени от гърба му, служеха за поддържане на огъня и така се спасяваха от студа. Дървесният заместител гореше с жълт съскащ пламък.

Лейнтал Ей погледна западната стена. Там беше порцелановият прозорец на баба му. Слабата светлина отвън се превръщаше в потискащо оранжево сияние, което не можеше да съперничи на светлината на огъня.

— Тук е доста забавно — каза той най-после.

Изкачи още едно стъпало и бляскавото око на мангала го освети.

Без да бърза, отецът свърши молитвата си към Утра и отвори очи. Сякаш уловени в мрежата от бръчки по лицето му, те останаха тесни като цепки, но той добродушно ги прикова върху момчето и без да го поздрави, рече:

— По-добре е да дойдеш, младежо. Донесъл съм нещо за теб от Борлиен.

— Какво е то? — момчето мушна ръце зад гърба си.

— Ела да видиш.

— Кама ли е?

— Ела да видиш.

Свещеникът седеше съвършено неподвижен. Лойл Брай хлипаше, умиращият стенеше, огънят съскаше.

Лейнтал Ей предпазливо се приближи до свещеника. Не можеше да разбере как хората живеят извън Олдорандо — та той беше център на Вселената, другаде имаше само пустош, пустошта на леда, простираща се безкрай, нарушавана понякога от нашествията на фагорите.

Отец Бондорлонганон извади малко кученце и го постави в ръката на момчето. То бе малко по-дълго от дланта му. Бе изваяно от рога на кайдо, с много детайли, които го очароваха. Върху гърба на кученцето имаше дебело палто, а миниатюрните му лапички завършваха с обущенца. Той го разглежда известно време и забеляза, че опашката му се движи. А когато я вдигаше и сваляше, челюстите му се разтваряха и затваряха.

Нямаше друга такава играчка. Лейнтал Ей се затича из стаята от вълнение, като през всичкото време лаеше, майка му скочи да го усмири и го гушна в прегръдките си.

— Един ден този младеж ще стане Господар на Олдорандо — каза Лойланун на отеца, сякаш искаше да го извини. — Той ще наследи властта.

— По-добре е да обича познанието и да се учи, за да научи повече — отвърна Лойл Брай почти като страничен човек. — Такива бяха предпочитанията и на моя Юли — и тя се разплака в шепите си.

Отец Бондорлонганон присви още повече очи и попита за възрастта на Лейнтал Ей.

— Шест и половина години.

Само чужденци можеха да задават подобни въпроси.

— Е, почти си зрял мъж. Още една година и ще станеш ловец, така че трябва да решаваш. Какво искаш повече — власт или знание?

Момчето се загледа в пода.

— И двете, господине… или по-лесното.

Свещеникът се засмя и отпрати с жест момчето, после стана и се заклатушка да изпълни задълженията си. Беше спечелил благоразположението на околните, а сега на работа. Ухото му, от опит привикнало да долавя пристигането на смъртта, усети промяна в дишането на Малкия Юли. Старецът бе на път да напусне този свят и да поеме страшното пътешествие надолу по своята земна октава, към каменния свят на шепнещите. Бондорлонганон накара жените да му помогнат и обърна смъртника на една страна с глава на запад.

Доволно, че се е отървало от мъченията, момчето се затъркаля по пода, боричкайки се с кучето-играчка, тихичко полайвайки, когато челюстите й се отваряха и затваряха. Дядо му издъхна, докато се водеше една от най-яростните битки между кучета в историята на света.

На следващия ден Лейнтал Ей искаше да е по-близо до свещеника от Борлиен, в случай че в ръкавите си е скрил още играчки. Ала свещеникът бе зает с посещение на болни, освен това Лойланун държеше здраво сина си.

Бунтовническият дух на Лейнтал Ей бе обуздан от кавгата между майка му и баба му. Момчето се удиви още повече, тъй като двете жени се обичаха много, когато дядо му беше жив. Трупът на Юли, онзи, който носеше името на човека, слязъл от планината заедно с Искадор, бе натоварен и отнесен върху земната му октава, корав като замръзнало парче кожа, сякаш последното му желание беше да се дърпа отчужден и студен от милувките на жените. Отсъствието му остави черен ъгъл в стаята, където Лойл Брай клечеше по цял ден и тя се обръщаше само за да изсъска нещо на дъщеря си.