Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Спомняш ли си историята, която разказваха във Вак за личинките в орехчетата? Те мислели, че гнилият орех представлява целия свят и когато той се счупил, те загинали от шока. И ти ли си личинка, Юзилк?

Момъкът нямаше какво да отговори. Но не и Искадор. Тя се приближи до Юли изотзад и мушна ръка в неговата. Той се усмихна, душата му запя, ала продължи жадно да поглъща с очи гледката пред себе си.

Видя, че планините, под които бяха преминали, щяха да ги предпазват откъм юг. Хилави дървета, не по-високи от човешки ръст, растяха на групички. Стояха изправени, което показваше, че студеният западен вятър на Преградните планини нямаше сила тук. Юли беше запазил старите си умения, които бе научил от Ейлхо преди много години. В планините щяха да открият дивеч и да живеят разумно под небесата, както им бяха предначертали боговете.

Настроението му се подобри, той се развеселяваше все повече, докато накрая разпери ръце.

— Ще живеем в това благословено място. Четиримата ще се държим заедно, каквото и да се случи.

Над снежната обвивка на планинския склон в далечината се виеше дим и се смесваше със сивото небе на отминаващия ден. Той посочи натам:

— Тук живеят хора. Ще ги накараме да ни приемат. Това ще стане и наше място. Ще ги управляваме и ще ги учим на нещата, които знаем. Отсега нататък ще живеем по свои собствени закони, а не по законите на другите.

Изпъчи се и пое надолу по склона сред хилавите дръвчета. Искадор го последва първа с горда походка.

Някои от намеренията на Юли се сбъднаха, други — не.

След многобройни предизвикателства те бяха приети в малко селище, сгушено в защитена планинска долчинка. Хората живееха бедно и примитивно. Благодарение на всичките познания и смелостта си Юли и неговите приятели наложиха волята си на общността, управляваха я по своите собствени закони.

Все пак те не можаха да се слеят напълно с населението, защото лицата им бяха по-различни, а олонецкия, който говореха, се различаваше по изговор. Тогава откриха, че заради предимствата му това населено място винаги бе живяло в страх от нашествия от страна на по-голямото селище от другата страна на замръзналото езеро. Наистина неведнъж през годината, която последва, преживяха подобни набези и те донесоха много страдания, загуби и смърт.

Но Юли и Юзилк проявиха хитрост, създадоха яростна съпротива срещу нашествениците от Дорзин, както се наричаше по-голямото селище. А Искадор научи всички млади жени да изработват лъкове и да си служат с тях. Местните жители успяха да достигнат голямо умение. Следващия път, когато нашествениците нахлуха от юг, мнозина от тях загинаха със стрели в гърдите и след това нападенията от тази посока секнаха.

Ала безжалостният климат ги мъчеше. Лавини се търкаляха надолу по планината. Бурите нямаха край. Можеха да отглеждат хилави растения и мизерни животни единствено във входовете на пещерите, за да получават месо и мляко. Броят на животните си оставаше един и същ, а те бяха непрекъснато гладни или страдаха от болести, които можеха да бъдат приписани само на злите богове (Юли не разрешаваше да се споменава името на Акха).

Юли взе красивата Искадор за своя жена, обичаше я и широкото й силно лице му вдъхваше уют. Имаха си дете, момче, което нарекоха Си в памет на стария свещеник от Пановал. То преживя всички болки и опасности на детството и израсна голям и див мъж. Юзилк и Скоро също се ожениха: Юзилк за дребна жена с кафява кожа на име Исик, което странно напомняше неговото собствено. Въпреки ръста си тя тичаше като сърна, беше интелигентна и добра. Скоро взе едно момиче на име Фити, капризна жена, която пееше хубаво и направи живота му ад; двамата имаха момиченце, което почина на една годинка.

Но Юли и Юзилк не се разбираха. Макар да се бяха обединили пред лицето на общата опасност, понякога Юзилк проявяваше враждебност към Юли и плановете му и когато можеше, му играеше номера. Както бе казал старият свещеник, някои хора не забравят.

Ала от по-голямото селище Дорзин пристигна делегация; имаха много загуби поради някаква епидемия. Чули за славата на Юли и го помолиха да ги управлява и да замести мъртвия им водач. Юли така и направи, за да бъде далеч от обидата на Юзилк — той, Искадор и детето им заживяха до замръзналото езеро, където дивечът бе в изобилие, и строго прилагаха законите.

Но дори в Дорзин не съществуваше изкуство, което да разнообрази монотонния им труден живот. Макар че по празници хората танцуваха, те нямаха музикални инструменти с изключение на кречетала и звънци. Нямаха и религия, като изключим постоянния им страх от зли духове и стоическото приемане на неимоверния студ, на болестите и смъртта. Така че най-после Юли стана истински свещеник, опитваше се да внуши на хората чувство за тяхното собствено духовно безсмъртие. Повечето от мъжете отхвърляха думите му, защото макар да го бяха приели, той беше външен човек, а те бяха твърде враждебно настроени, за да учат нови неща. Ала Юли ги научи да обичат небето във всичките му проявления.