Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Жените разказаха нещичко от последните неблагоприятни събития в Олдорандо. Ойре обясни как Датка безуспешно се бе опитал да завземе властта. Той бе останал в града заедно с още много хора. Когато Рейнил Лейън отишъл при Ойре и Дол и им предложил да ги придружи до някое безопасно място, те се съгласили. Макар да подозирали, че човекът иска да избяга, за да спаси собствената си кожа, така се страхували да не би Растил Рун да се разболее, че приели предложението му и набързо тръгнали с него. Поради неопитността му борлиенски разбойници откраднали храната и конете им.

— А фагорите? Ще нападнат ли града?

Жените само можаха да кажат, че градът все още се държи въпреки хаоса, който вилнее вътре в него.

Твърдяха още, че когато тръгнали, пред града били струпани огромни маси страховити косматковци.

— Ще трябва да се върна.

— В такъв случай и аз ще дойда с теб. Никога повече няма да те пусна, съкровище мое — каза Ойре. — Рейнил Лейън да прави, каквото ще. Дол и момчето остават с татко.

Докато стояха и разговаряха, вкопчани един в друг, откъм запад се понесе дим. Ала те бяха твърде задълбочени в себе си, твърде щастливи, за да го забележат.

— При вида на сина ми аз се съживявам — обади се Аоз Рун, прегърна детето и избърса очите му с ръкава си. — Дол, ако си в състояние да погребеш миналото, отсега насетне ще ти бъда добър мъж.

— Говориш натъжено, татко каза — Ойре. — Аз трябва да бъда първата, която да изрече тези думи. Сега осъзнавам колко капризно съм се държала с Лейнтал Ей. Бях на път да го изгубя завинаги.

Когато Лейнтал Ей видя, че от очите й бликват сълзи, без да ще си спомни за своята сноктруикс в земята под раджабаралите. Осъзна, че само защото Ойре го бе почти загубила, сега се откриват наново. Той я заутешава, ала тя се изтръгна от прегръдките му.

— Прости ми и аз ще съм твоя. Никога повече няма да бъда своенравна, кълна се!

Той я прегърна и се усмихна.

— Запази своенравието си. То ни е нужно. Имаме още много да учим. И ние трябва да се променяме с времето. Благодарен съм ти, че ме разбра, че ме накара да действам.

Те с любов се прегърнаха, притиснаха скелетоподобните си тела едно до друго и се целунаха по бледите бузи.

Мадисът водач започна да идва на себе си. Изправи се и повика Рейнил Лейън, ала майсторът на монетния двор бе избягал. Димът се бе сгъстил, а от пепелта небето бе потъмняло още повече.

Аоз Рун започна да разказва на Дол преживелиците си на острова, ала Лейнтал Ей го прекъсна:

— Отново се събрахме и това е великолепно. Но двамата с Ойре трябва да се върнем в Ембрудок колкото е възможно по-бързо. Сигурни сме, че ще имат нужда от нас.

Двамата небесни стражи се изгубиха в облаците. Надигаше се вятър и вълнуваше равнината. Духаше откъм Ембрудок и носеше вестта за бушуващ пожар. Димът се сгъстяваше. Превърна се в завеса, която забули живите същества — и приятели, и врагове — и се разстла над необятната равнина. Обви всичко наоколо. Димът донесе смрад на изгоряло. Ята гъски летяха на изток.

Човешките фигури, скупчени около двете животни с разклонени рога, представляваха три поколения. Те тръгнаха из равнината и потънаха в гъстия дим. Всички други щяха да загинат, ала те щяха да оцелеят. Кзанът щеше да тържествува, защото така беше писано да стане.

В пламъците, унищожаващи Ембрудок, се раждаха нови форми на живот. Зад ансипиталната маска на Утра в Хеликония яростно се разпореждаше Шива — богът на унищожението и обновлението.

Затъмнението този път беше пълно.

… Или пък може да вярвате, че всичко това е съществувало и преди, но човешкият род е бил пометен от огнена стихия или градовете му са били изравнени със земята от мощни размествания на земните пластове, или са били погълнати от алчните реки, излезли извън коритата си след непрекъснати порои. В такъв случай имате още по-голямо основание да се съгласите с гледната ми точка и да признаете, че приближава краят на небето и земята. Ако светът наистина е бил разтърсен от подобни злини и заплахи, тогава е нужен само още един по-мощен трус, за да го срути и превърне във вселенски развалини.

Тит Лукреций Кар

„За природата на нещата“

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4465

Издание:

Брайън Олдис. Хеликония. Пролет

Превод: Мария Донева, 1995 г.

Редактори: Весела Петрова, Владимир Зарков

ИК „Лира Принт“, 1995 г.

Отпечатана в ДФ „Балкан прес“ — София