Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Ръката на фагора се издигна във въздуха за удар. Бе под неудобен за човешкото същество ъгъл, ала Лейнтал Ей се мушна под острието на копието, което вече бе безполезно, и промуши фагора с протегната ръка. Лакътят му отскочи, защото острието удари в ребро. Когато от раната бликна жълта кръв, си спомни старата ловджийска приказка, че червата на ансипиталите се намирали над белите им дробове. Той го бе доказал, когато бе одрал мъртвия фагор, за да се увие в кожата му и да измами кайдото.

Фагорът метна назад дългата си кокалеста глава и разтегна устни, оголвайки жълтите си зъби в агония. Падна и се затъркаля надолу по склона, после спря на дъното сред надигащата се вече мъгла.

Останалите чудовища тъкмо се показваха над върха на възвишението. Сиборналецът съгледвач смело се биеше, от време на време от устата му излизаше яростна ругатня на матерния му език. С боен вик Лейнтал Ей отново се втурна в боя.

Светът експлодира.

Шумът бе тъй разтърсващ, тъй близък, че боят тутакси замря. Последва втора експлозия. Над главите им се разхвърчаха черни камъни, някои от които падаха на отвъдната страна на долината. Настъпи хаос.

Всяка от биещите се страни последва собствените си инстинкти: фагорите застинаха, а двамата човеци се хвърлиха на земята.

Реакцията им бе навременна. Последваха още експлозии. Черните камъни се разхвърчаха навсякъде. Някои от тях улучиха фагорите и ги завлякоха надолу по склона, разпръсквайки напосоки издъхващите им тела. Останалите обърнаха гръб и побягнаха обратно в долината, за да се спасят — търкаляха се, хлъзгаха се по хълбок, за да избягат от опасността. Белите птици се разлетяха с крясък из небето.

Лейнтал Ей лежеше неподвижно запушил с ръце ушите си, и с ужас гледаше нагоре. Раджабаралите се цепеха откъм върха, трещяха и се разтваряха като експлодиращи бурета, чиито обръчи се разпадаха. През есента на последната хеликонийска Голяма година те бяха прибрали огромните си плодоносни клони вътре в стволовете си и бяха запечатали короната си отгоре с огромна тапа от смола до пролетното равноденствие. По време на вековете зима вътрешни помпи издърпваха топлина от коренната система на дърветата чак от дълбините на скалите и проправяха пътя за тази мощна експлозия.

Дървото над Лейнтал Ей се разцепи с гръм. Той видя как се разлетяха семена. Някои се щурнаха нагоре, повечето обаче се разпръснаха на всички страни. Силата на еякулацията изхвърли черните снаряди на половин миля разстояние. Наоколо се виеше пара.

Когато се възцари тишина, стана ясно, че бяха експлодирали единайсет дървета. Почернелите им кори се обелиха от върха надолу и нагоре се стрелна по-тънка корона, белезникава, със зелени стръкчета на върха.

Бледозелените стръкчета трябваше да се разклонят, докато горичката, състояща се главно от гладки стълбове, се покриеше с блестящозелен листак, за да предпази корените от по-жестоките лъчи на слънцата, когато Хеликония се приближеше до Фрейър — убийствено близо и за човека, и за зверовете, и за растенията. Независимо кой щеше да оживее или да загине под сянката им, раджабаралите трябваше да защитят собствената си форма на живот.

Тези дървета представляваха част от растителността на новия свят, светът, който се създаде, след като Фрейър заплува в заоблачените небеса на Хеликония. Заедно с новите животни те бяха в непрекъсната екологична надпревара с нормите на стария свят, когато Баталикс владееше сам небесата. Бинарната система бе създала бинарна биология.

Всяко едно от семената, черни и на петна, създадени така, че да приличат на камъни, бе голямо колкото човешка глава. През идните шестстотин хиляди дни някои щяха да оцелеят и да се превърнат в многогодишни дървета.

Лейнтал Ей ритна напосоки едно от тях и отиде да види какво става със съгледвача. Той бе ранен, прободен от безмилостното острие на фагор. Скитошерил и Лейнтал Ей му помогнаха да се върне там, където стояха Аоз Рун и прислужницата. Състоянието му бе лошо, раната обилно кървеше. Те безпомощно приклекнаха до него, докато животът се източваше от вените му.

Скитошерил заподготвя сложен религиозен ритуал, но Лейнтал Ей гневно се изправи.

— Трябва да стигнем до Ембрудок колкото е възможно по-скоро, нима не разбираш? Остави тялото и жена си с прислужницата тук. Продължи с мен и Аоз Рун. Нямаме време.

Скитошерил махна с ръка към тялото.

— Дължа му го. Ще отнеме малко време, но трябва да бъде направено по правилата на нашата религия.