Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Едва когато чу гласа на Врай долу, разбра, че тя бе излязла от стаята. Разтворила широко вратата на кулата, стоеше на площадката и говореше на хората. Тълпата се люшна напред, когато хората отзад се заблъскаха да чуят думите й. Някои присмехулно завикаха, ала останалите им шътнаха да млъкнат. Нейният глас, ожесточен и остър, политна над рошавите им глави.

— Защо не спрете и не помислите какво правите? Не сте животни. Опитайте се да се държите като хора. Ако трябва да умрем, оставете ни да умрем с достойнство, а не като се душим един друг. Осъзнавате страданията си. И съзнанието, и страданието са белези на хуманността. Бъдете горди, дявол да ви вземе — умрете, познали гордостта. Спомнете си света на духовете, който ви очаква долу, където се чува единствено тракането на зъби, защото умрелите не са удовлетворени от собствения си живот. Не е ли ужасно? Не ви ли изглежда ужасно да изпитвате неудовлетворение и презрение към собствения си живот? Променете живота си отвътре. Климатът няма никакво значение — дали вали сняг, дъжд или грее слънце, не обръщайте внимание, приемете го, но се постарайте да промените характера си. Създайте спокойствие в душата си. Помислете трезво. Дали Датка или неговото убийство ще бъдат достатъчно силни, за да решат собствените ви трудности? Единствено вие можете да си отговорите. Мислите, че нещата не вървят на добре. Трябва да ви предупредя, че ви чакат нови предизвикателства. Твърдя го с цялата тежест на академията, която ръководя. Утре по обяд ще има трето ослепяване, най-лошото от всички двайсет ослепявания. Нищо не може да го спре. Хората нямат власт над небесата.

— Какво ще правите? Нима ще се щурате лудо из улиците, ще режете гърлата си, ще разрушавате всичко наоколо, ще опожарявате, вместо да строите, сякаш сте по-лоши и от фагорите? Осъзнайте още сега колко мръсни и долни ще бъдете утре!

Хората се загледаха един друг и замърмориха. Не се чуха повече викове. Тя чакаше инстинктът да й подскаже кога да продължи речта си, за да засегне друга тема.

— Преди години магьосницата Шей Тал се обърна към жителите на Олдорандо. Спомням си ясно думите й, тъй като благоговеех пред всичко, което казваше. Тя ни предложи съкровището на познанието. То може да стане ваше само ако сте скромни и се осмелите да протегнете ръка, за да го вземете. Разбирате ли какво ви говоря? Утрешното ослепяване няма да бъде нещо неестествено. Какво представлява то? Просто двете слънца ще се разминат, слънцата, които познавате от деца. Нашият свят е кръгъл, те също са кръгли. Представяте ли си колко голямо трябва да е кълбото, което обитаваме, за да не падаме от него? Ала в сравнение с небесните стражи то е малко. Стражите изглеждат дребни само защото са на далечно разстояние от нас. Шей Тал спомена, че в миналото е имало катастрофа. Убедена съм, че не е било така. Ние научихме нещо повече от нея. Утра е наредил своя свят, така че всичко е взаимосвързано навсякъде. По главите и телата ви растат косми със същата закономерност, с която слънцата изгряват и залязват. Това не са отделно взети действия, всички произлизат от волята на Утра. Нашият свят обикаля около Баталикс. Съществуват и други светове като нашия, които се движат по същия начин. Едновременно Баталикс прави огромен кръг около Фрейър. Ще трябва да приемете, че фермата, която обитаваме не е център на Вселената.

Шумът от мърморенето се засили — те протестираха. Врай ги изпревари, като още повече извиси глас.

— Разбирате ли какво ви говоря? Да разбираш е по-трудно, отколкото да режеш глави, нали? За да разберете изцяло онова, което ви говоря, трябва да осъзнаете разбраното от вас с въображението си, така фактите ще оживеят. Годината ни има четиристотин и осемдесет дни, това е известно на всички. За това време Хрл-Икор прави пълна обиколка около Баталикс. Ала имаме да направим още един кръг — кръга на Баталикс и нашия свят около Фрейър. Готови ли сте да ме чуете? Това отнема хиляда осемстотин двайсет и пет малки години… Представете си само Голямата година!

Сега тълпата се бе смълчала, вторачена в нея — новата магьосница.

— Досега малко хора можеха да си я представят. Защото всеки от нас живее не повече от четирийсет години. Ще трябват четирийсет и шест живота, за да се направи пълният кръг около Фрейър. Мнозина от нас в жизнения си път не остават следи, ала всички ние сме част от това велико нещо. Затова е трудно да се осъзнае познанието и много лесно се изгубва по време на изпитания.