Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Там се бе изправил Рейнил Лейън и пристъпваше от крак на крак. Фаралин Фърд също бе тук, със завързани на гърба ръце. Шестима млади воини от охраната на Датка, въоръжени с мечове в калъфи и копия, мрачно гледаха тълпата. Сред хората се движеха търговци — те продаваха противозаразни билки. Там бяха и поклонниците — Ползватели, облечени в отличаващите ги дрехи в черно и бяло. Те държаха знаменца и настояваха хората да се покаят. В края на тълпата играеха деца, като имитираха поведението на възрастните.

Когато се обади Час-свирачът, Датка се покачи на естрадата и се обърна към тълпата:

— Поемам бремето на властта за благото на града.

Очевидно едновремешната му мълчаливост го бе напуснала. Говореше красноречиво. Ала въпреки всичко стоеше почти неподвижно, без да жестикулира, без да използва тялото си, за да помогне на думите си да станат по-изразителни, сякаш мълчанието бе напуснало единствено устата му.

— Нямам желание да узурпирам властта на законния владетел на Ембрудок Аоз Рун. Когато се върне — ако се върне, — онова, което е по право негово, ще му се даде обратно. Аз съм законният му заместник. Онези, които той бе оставил да управляват, злоупотребиха с властта. Не мога да стоя и да гледам безучастно. В тези лоши времена имаме нужда от честност.

— Защо тогава Рейнил Лейън е зад теб, Датка? — дочу се глас от тълпата. Последваха още забележки, ала Датка се опита да ги пренебрегне.

— Знам, че имате оплаквания. Ще ги чуя после, след като вие ме чуете. Съдете узурпаторите на властта на Аоз Рун. Илейн Тал има куража да излезе в пустошта заедно със своя господар. Другите двама останаха по домовете си. За награда Тант Ейн се разболя от треска. Пред вас стои третият, най-лошият от тях, Фаралин Фърд. Вижте го как трепери. Да се е обръщал някога към вас? Бе твърде зает със собствените си коварни и похотливи игрички. Както всички знаете, аз съм ловец. Двамата с Лейнтал Ей разработихме Западната степ. И Фаралин Фърд ще умре от напастта, както приятелчето му Тант Ейн. Нима ще бъдете управлявани от трупове? Аз няма да се разболея. Чумата се предава чрез полово сношение, а аз не го практикувам. Най-напред ще възстановя охраната около града и ще обуча истинска армия. В положението, в което се намираме в момента ние сме лесна плячка за всеки неприятел — били то хора или не. По-добре е да умрем в битка, отколкото в постелята.

Последната му забележка възбуди духовете. Датка млъкна и ги загледа. Сред хората бяха Ойре и Дол, която притискаше Растил Рун в прегръдките си. Когато Датка млъкна, Ойре се провикна от тълпата:

— Ти си узурпатор! С какво си по-добър от Тант Ейн или Рейнил Лейън?

Датка се приближи към края на естрадата.

— Нищо не крада. Сам вдигнах онова, което бе изпуснато.

Той посочи към Ойре.

— Ойре, от всички единствено ти като рождена дъщеря на Аоз Рун трябва да знаеш, че ще дам на баща ти онова, което е негово — нека само се върне. Той също би желал да постъпя по този начин.

— Не можеш да говориш от негово име, докато него го няма.

— Мога и го правя.

— Значи не казваш истината.

Останалите, за които тази кавга не означаваше нищо, пък и малко ги бе грижа за Аоз Рун, също завикаха и се заоплакваха на висок глас. Някой хвърли презрял плод. Охраната разблъска тълпата, ала без успех.

Датка пребледня. Вдигна юмрук над главата си от силно вълнение.

— Много добре, негодници такива. Ще ви кажа публично онова, което винаги е било скрито от вас. Не се страхувам. Имате много високо мнение за Аоз Рун, обожавате го, но аз ще ви кажа какъв човек беше той. Убиец. Още по-лошо — той бе двоен убиец.

Сред хората се възцари тишина, всички лица се обърнаха към него, сляха се ведно и заприличаха на облак от плът.

Датка трепереше, осъзнал какво бе казал.

— Как според вас Аоз Рун взе властта? Чрез убийство, кърваво убийство, извършено през нощта. Тук има хора, които си спомнят Накри и Клилс, синовете на стария Дресил. Те управляваха, когато Ембрудок беше просто ферма. През една тъмна нощ Аоз Рун — тогава младеж — хвърли двамата братя от върха на голямата кула, както си бяха пийнали. Гнусно двойно убийство. А кой бе свидетел, кой видя всичко това? Аз бях там, както и тя, рождената му дъщеря.

Той обвиняващо посочи към тънката фигура на Ойре, която ужасена се бе вкопчила в Дол.

— Той е луд! — извика едно момче в края на тълпата. — Датка е луд!

Хората се разбягаха. Настъпи общо объркване, а в единия край на тълпата започна бой.