Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Лееха се вносни напитки, а младо русо момче свиреше на тамбура.

Прозорците бяха затворени, за да не влиза студеният нощен въздух и миризмата на дим от улиците. На масата в средата гореше петролна лампа. Наоколо бяха подредени недокоснати блюда. Един от търговците разказваше протяжна история за убийства, предателства и пътешествия.

Фаралин Фърд носеше коженото си яке разкопчано, а под него се виждаше вълнена риза. Подпрял лакти на масата, разсеяно слушаше историята, а погледът му, бродеше из помещението.

Жената на Тант Ейн, Фарейл Мъск, тихо се разхождаше, уж проверяваше дали робът е затворил кепенците добре. Тя бе далечна роднина и на Тант Ейн, и на Фаралин Фърд, тъй като произхождаше от рода на Господаря Уол Ейн Ден. Макар и да не можеше да се нарече красавица, Фарейл Мъск бе умна и с характер жена, която се нравеше на едни и не се харесваше на други. Носеше свещник със запалена свещ и с една ръка бе заслонила пламъка й да не угасне.

Лицето й сияеше на светлината, очертаваха се странни контури, които й придаваха нещо тайнствено. Тя усети очите на Фаралин Фърд върху себе си, ала не отвърна на погледа му, тъй като познаваше стойността на симулираното безразличие.

Той си мислеше, както много пъти досега, че повече заслужава Фарейл Мъск, отколкото собствената си жена, която му бе скучна. Въпреки опасностите той няколко пъти бе правил любов с нея. Времето не стигаше. След няколко дни всички можеха да умрат, с пиене не ще удави осъзнаването на този факт. Той отново я съблазняваше.

Стана и с твърда крачка излезе от помещението, като й хвърли многозначителен поглед. Дългият разказ навлизаше в един от периодичните вълнуващи моменти, в които се говореше как някаква известна личност се задушила в кожата на собствената си овца. Масата избухна в смях. Някои наблюдателни очи обаче забелязаха, че адютантът изчезна, а след малко, за да спази приличието, бе последван от жената на другаря си.

— Мислех, че няма да посмееш да излезеш.

— Любопитството е по-силно от страха. Разполагаме само със секунда.

— Да го направим тук, под стълбите. Виж, в този ъгъл.

— Прави ли, Фаралин Фърд?

— Пипни го, жено — прав ли е или не?

Тя въздъхна и се наведе към него, като хвана с две ръце онова, което й се предлагаше. От предишните си срещи с нея той си спомни колко сладък бе дъхът на тази жена.

— Тогава под стълбите.

Тя постави свещта на пода. Дръпна блузката си и му показа великолепните си гърди. Той я прегърна с една ръка и я повлече към ъгъла, като възбудено я целуваше.

Те стояха заклещени под стълбите, когато от улицата нахлуха Датка и още дванайсет мъже с факли в ръце и оголени мечове.

Въпреки протестите им поведоха Фарейл Мъск и Фаралин Фърд пред себе си. Те едва можеха да загърнат дрехите си. Наблъскаха ги в помещението, където останалите офицери седяха по местата си, а към гърдите им бяха насочени оръжия.

— Това е законен акт — заяви Датка и ги изгледа, както вълк гледа аранги-сукалчета. — Вземам властта в Ембрудок в собствените си ръце, докато дойде времето, когато се върне истинският Господар на Ембрудок, Аоз Рун, и влезе в правата си на владетел. Аз съм детрониран като негов помощник, ала съм му служил най-дълго. Имам намерение да се погрижа за защитата на града срещу нашественици.

Зад него стоеше Рейнил Лейън. Мечът му бе в калъфа. Той високо извика:

— Аз съм на страната на Датка Ден. Да живее Господарят Датка Ден!

Очите на Датка откриха Тант Ейн, в сянката. По-възрастният от двамата помощници не бе станал заедно с другите. Седеше неподвижно на чело на масата, а ръцете му почиваха върху страничните облегала на стола.

— Защитавай се! — извика Датка и скочи напред с вдигнат меч, готов да се бие със седналия мъж. — Изправи се на крака, негоднико!

Тант Ейн не се помръдна, пронизваща болка изкриви лицето му и главата му се отметна назад. Очните му ябълки се заобръщаха в очните кухини. Когато Датка ритна стола му, той схванато се строполи на пода, без да направи опит да се задържи.

— Костна треска! — викна някой. — Тя е сред нас!

Фарейл Мъск запищя.

До сутринта още два живота бяха отнети и миризмата на изгоряла плът отново се понесе из Олдорандо. Тант Ейн лежеше в лазарета под самоотвержените грижи на Ма Скантиом.

Въпреки опасността от зараза на улица „Крайбрежна“ се събра огромно множество, за да чуе публичната прокламация на Датка по повод завземането на властта. Преди подобни събрания се провеждаха редовно пред Голямата кула. Тези дни бяха безвъзвратно отминали. Улица „Крайбрежна“ бе по-широка и по-елегантна от останалите. От едната й страна покрай брега на реката тук-там имаше малки павилиони. Гъските продължаваха да се разхождат наоколо, сякаш съзнавайки древното си право. От другата страна бяха построени нови сгради, зад които стърчаха старите каменни кули. Тук се издигаше публичната естрада.