Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Датка седеше на ръба на леглото, захлупил глава в шепите си. Тъй като той мълчеше, момичето в леглото също не проговаряше. Извърна лице от него и сви колене до гърдите си.

Едва когато Датка стана и започна да се облича с бързината на човек, който е взел някакво решение, тя произнесе глухо:

— Нали знаеш, че не съм заразена?

Той й хвърли горчив поглед, ала не каза нищо. Продължи да се облича бързо.

Тя извърна глава и отметна дългата коса от лицето си.

— Тогава какво има, Датка?

— Нищо.

— Не се държиш като мъж.

Той нахлузи ботушите си с такъв вид, сякаш се интересуваше повече от тях, отколкото от нея.

— Проклета да си, жено, не те желая. Ти не си жената, която искам. Набий си го в главата и се измитай оттук.

От вградения в стената шкаф измъкна меч, красиво произведение на изкусен майстор. Блясъкът му контрастираше с разядените от червеи вратички на шкафа. Напъха го в пояса си. Тя му викна да попита къде отива. Той повече не й обърна внимание, затръшна вратата след себе си и затрополи надолу по стълбите.

Не бе пропилял напразно последните няколко тъжни седмици, откакто Лейнтал Ей замина: откри, че Врай го бе предала. Използва голяма част от времето да организира съдействието на младите в Олдорандо, които биха го подкрепили. Свърза се и с чужденците, които недоволстваха от ограниченията, наложени им в Олдорандо и симпатизираха на онези — а те не бяха малко, — чийто живот бе разбит от непосилната работа след въвеждане на паричните отношения в града. Майсторът на монетния двор Рейнил Лейън често бе обект на неговите критики.

Когато излезе на улицата, яхнал хокснито си, всичко тънеше в тишина, страничните улички бяха пусти с изключение на охраната, на която плащаше, за да пази на вратата. Хората бяха отишли на пазар поради необходимост да посрещнат всекидневните си нужди. Малката аптека с внушително подредените си бурканчета развиваше добра търговия. Все още се срещаха търговци с пъстри сергии и пъстри облекла. Ала имаше и хора с товари на гърбовете, които напускаха града, преди да стане по-лошо.

Датка не забелязваше нищо. Яздеше автоматично с вторачен пред себе си поглед. Напрежението в града се сливаше със собственото му напрежение. Бе стигнал до точката, от която нататък не можеше да понася нищо. Щеше да убие Рейнил Лейън, ако е необходимо, щеше да убие и Врай и всичко щеше да свърши. Устните му се свиваха, когато в ума си репетираше съкрушителния удар. Хората се отдръпваха от пътя му, защото се бояха, че съсредоточеният му вид предвещава началото на смъртоносната треска.

Знаеше тайното място на Врай, шпионите му редовно го информираха. Помисли си: „Ако управлявах, щях да закрия академията завинаги. Никой не се осмелява да вземе това решение и да го изпълни. Аз щях да го направя. Сега е времето за удар, като се използва извинението, че заразата се разпространява от лекциите, които се провеждат там. Това наистина ще я нарани!“

— Внимавай, братко, внимавай! Моли се заедно с Ползвателите за спасение, вслушай се в думите на Великия Акха на Наба…

Той отмина уличния проповедник. Щеше да прочисти улиците и от тези глупаци, ако управляваше.

Близо до конюшните на улица „Юли“ към него се приближи негов познат, наемник и търговец на животни.

— Е?

— Сега е горе, господарю.

Човекът многозначително вдигна вежди към мансардния прозорец на една дървена сграда с изглед към конюшните. Това бяха главно общежития, в които се намираха жилища или пивници, служещи за прикритие на баровете и вертепите зад тях.

Датка отсечено кимна.

Отмести завесата от мъниста, върху която бяха окачени пресни билки, и влезе в пивницата. В тясното тъмно помещение нямаше клиенти. От стените се зъбеха със суха усмивка ловни трофеи. Собственикът стоеше до щанда със скръстени ръце и се взираше в пространството. Вече подкупен, той само наклони глава, така че двойната му гуша се разстла върху гърдите му — сигнал за Датка да свърши онова, което имаше да върши. Датка го подмина и се заизкачва по стълбите.

Посрещна го воня на конюшни, на зеле и на нещо още по-лошо. Вървеше покрай стената, ала от това дъските не преставаха да скърцат. Спря пред вратата, зад която се чуваха гласове. Тъй като бе неспокоен, Рейнил Лейън залостваше. Датка почука на разкривените дъски.

— Съобщение за теб, господарю — глухо произнесе той. — Спешно, от монетния двор.

Приближи се с ужасна усмивка и чу как резетата се отместват. Още щом вратата се открехна, той я блъсна и се втурна вътре. Рейнил Лейън падна по гръб и закрещя от ужас. При вида на камата той се втурна към прозореца и завика за помощ. Датка го сграбчи за врата и го хвърли обратно на леглото.