Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Наистина с всяка — потвърди съгледвачът изпод качулката си.

Когато Фрейър потъна зад хоризонта, те излязоха — шестима със седем йелки, едната използваха за багажа. Преминаха покрай охраната през западния вход на селището без инциденти. Постовите стояха унили като сенки в спускащата се нощ и се взираха в сгъстяващата се тъмнина.

Групата навлезе в пустошта по следите на последния воин от косматата армия на кзана. Земята бе утъпкана и мръсна от преминаването на множество същества.

Лейнтал Ей ги водеше. Не обръщаше внимание на неудобствата от язденето на йелката. Като си помислеше за дивашките фагорски орди отпред, на сърцето и душата му ставаше тежко и нещо го душеше. Увереността му, че по пътя си ще пометат Олдорандо, независимо каква бе крайната им цел, растеше. От него зависеше да пришпори животното колкото е възможно по-бързо, да заобиколи фланга на похода и да предупреди града. Срита йелката в ребрата и сякаш я пришпорваше със силата на духа си.

Ойре и усмихнатите й очи бяха всичко, което му бе скъпо в този град. Не съжаляваше за дългото си отсъствие, тъй като му бе помогнало по-добре да разбере себе си и да се вгледа с нови очи в същността на девойката. Сблъскал се бе с липсата на зрелост у себе си, със зависимостта си от другите и бе пожелал да стане по-добър, ала без да изказва на глас своето желание. Със завръщането си щеше да я дари поне с някои от качествата, които тя ценеше. Ако пристигнеше навреме.

Навлязоха в мрачна гора, през която проблясваше бледата светлина от златния залез на Баталикс. Дърветата бяха още млади и ниски. Короните им рядко се извисяваха над главата на ездача. Наоколо гъмжеше от невидими същества. Рехава редица от протогностици се точеше на изток. Придържайки се към собствената си въздушна октава, мадисите бяха успели да избягнат кзана и да преминат през редиците му. Измъчени лица като призраци се движеха през виещите се клони на младите дръвчета.

Съгледвачът и Аоз Рун пазеха тила и едва се различаваха в сумрака. Господарят яздеше с наведена глава, изглеждаше безжизнен и сломен. След тях беше само слугинята с натоварената йелка. Точно зад Лейнтал Ей яздеха Скитошерил и жена му. Лицата им бяха скрити в сивите качулки. Очите му потърсиха бледото й лице. Сините й очи блестяха, ала някакъв замръзнал израз в тях го плашеше. Дали смъртта вече не лазеше към тях?

Той пак срита бавната йелка и забърза към очакващите го опасности.

Над Олдорандо цареше тишина. По улиците имаше малко хора. Повечето от тях носеха някаква билка близо до лицето си, някои я бяха прикрепили с маска, обхващаща носа и устата. Билките се ползваха с най-добро име. Те пропъждаха болестта, мухите и вонята на уличните огньове.

Високо над къщите двамата небесни стражи, на косъм разстояние едни от друг, блестяха надолу като две очи. Под керемидите и плочите населението чакаше. Всичко, което бе свързано с организацията, бе направено. Оставаше им само да чакат.

Вирусът скиташе от единия край на града до другия. Една седмица имаше повече смъртни случаи в южния квартал, така наречения Паук, а останалата част от града дишаше по-свободно. После районът отвъд Ворал търпеше наказанието за облекчение на останалите. С лед някой и друг ден заразата като гръм поразяваше и тях и по улиците се разнасяше скръбен плач, дори от домовете, където се беше чул съвсем наскоро.

Тант Ейн и Фаралин Фърд, заедно с Рейнил Лейън, майстор на монетния двор, и Датка, Господарят на Западната степ, бяха образували комитет по треската. Негови членове бяха те самите заедно с някои полезни граждани като например Ма Скантиом от лазарета. Подпомогнати от спомагателната организация, сформирана от поклонниците от Пановал, Ползвателите, които останаха в Олдорандо да проповядват срещу неговата неморалност, прокараха закони, за да се справят с опустошенията на треската. Спазването им се съблюдаваше от специални полицейски части.

По всички улици висяха предупреждения, че прикриването на мъртви тела и плячкосването на трупове се наказват по един и същ начин: екзекуция чрез ухапване на фагор — примитивно наказание, което причиняваше нервно потръпване у богатите търговци. Предупрежденията, залепени извън града, че в града вилнее епидемия, бяха адресирани до всички, които се приближаваха. Малцина от бегълците стичащи се от изток, проявяваха неблагоразумието да пренебрегнат предупрежденията: избърсваха потни чела и заобикаляха селището. Съмнително беше обаче, че щяха да бъдат ефикасна защита срещу онези, които се приближаваха с враждебни намерения.