Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Как биха могли да я объркат? Яздила е хоксни, както и придружаващите я. Хората от Пановал имат ли хоксни? Не съм чувал такова нещо. Тя бе прелестна жена, и вие, разбойници такива, сте я предали на косматковците!

— Не сме разбойници. Просто искаме да живеем в мир и да се придвижим по-нататък, когато изтощим почвата тук.

— Искаш да кажеш, когато изтощите местното население. Как си представяш да заменяте жени срещу собствената си безопасност?

Сиборналецът отвърна с неловка усмивка:

— Вие, варварите от Кампанлат, вие не цените жените.

— Ценим ги високо.

— Вземат ли участие в управлението?

— Не, жените не управляват.

— А на някои места в Сиборнал жените управляват. Погледай как се грижим за тях в нашето селище. Имаме жени-свещеници.

— Не съм видял нито една.

— Защото се грижим за тях.

Той се наклони към Лейнтал Ей:

— Слушай, Лейнтал Ей, като си помисля, виждам, че не си лош човек. Ще ти се доверя. Знам как стоят нещата тук. Знам колко съгледвачи тръгват и колко се връщат. Умрели са от чумата в някой мизерен гъсталак, не са погребани и вероятно са разкъсани от птиците или от Другите. Ще стане още по-лошо, щом седим на едно място. Аз съм религиозен човек и вярвам в молитвите. Ала костната треска е толкова силна, че дори молитвите не могат да я надвият. Имам жена, която много обичам. Искам да сключа сделка с теб.

Докато Скитошерил говореше, Лейнтал Ей стоеше на малкото възвишение и гледаше надолу към неплодородната земя, която се спускаше към реката; по бреговете й растяха ниски бодливи дървета. Сред камъните, покриващи склона, пленниците копаеха, седем трупа — сиборналци, обвити в чаршафи — лежаха под открито небе и чакаха да бъдат погребани. Помисли си: „Разбирам защо това тлъсто кюфте иска да избяга, но какъв ми е той? Не е повече от онова, което Шей Тал, Еймин Лим и останалите са представлявали за него.“

— Каква сделка?

— Четири добре охранени йелки. Аз, жена ми, слугинята й и ти. Ще тръгнем заедно. Няма да имаме пречки при преминаването на постовете. Ще се върнем заедно с теб в Олдорандо. Ти знаеш пътя, аз ще те защитавам и ще се погрижа да получиш добър кон. В противен случай никога няма да ти разрешат да излезеш оттук — ще бъдеш твърде ценен за нас, особено когато нещата се влошат. Съгласен ли си?

— Кога имаш намерение да тръгнем?

Скитошерил мушна носа в китката на ревера си и въпросително погледна Лейнтал Ей.

— Ако споменеш и дума пред някого, ще те убия. Слушай, походът на фагорския кзан Хр-Брал Ипрт трябва да премине оттук преди залеза на Фрейър според нашите съгледвачи. Ние четиримата ще ги последваме. Фагорите няма да ни нападнат, ако тръгнем след тях. Походът може да върви където ще, ние обаче ще се насочим към Олдорандо.

— Нима възнамеряваш да живееш в подобно варварско място? — попита Лейнтал Ей.

— Преди да ти отговоря на въпроса, ще трябва да видим колко е варварско. Не се опитвай да бъдеш саркастичен към по-високопоставените от теб. Съгласен ли си?

— Предпочитам хоксни пред йелка. При това искам сам да си го избера. Никога не съм яздил йелка. Искам и меч от бял метал, не бронз.

— Много добре. Значи си съгласен?

— Да си стиснем ли ръцете?

— Не докосвам чужди ръце. Думите са достатъчни. Добре. Аз съм богобоязлив човек и няма да те предам. Гледай и ти да не ме предадеш. Погреби труповете, докато отида да подготвя жена си за пътуване.

Още щом високият сиборналец си отиде, Лейнтал Ей викна на пленниците да прекъснат работа.

— Аз не съм ви господар. И аз съм пленник като вас. Мразя сиборналците. Хвърлете труповете във водата и ги покрийте с камъни, за да си спестите труда. След това си измийте ръцете.

Вместо да му благодарят, те го изгледаха подозрително — висок, облечен в сивите си вълнени одежди, той се извисяваше над тях, стъпил на брега, при това разговаряше с охраната на равна нога. Лейнтал Ей почувства омразата им, но не се трогна. Ако животът на Шей Тал се оказа толкова евтин, значи животът изобщо беше евтин. Докато се бъхтеха с труповете, отметнаха чаршафа от един и той зърна пепеляво лице със замръзнали от ужас черти. После уловиха тялото за краката и раменете и го хвърлиха долу в реката, а буйната вода лакомо сграбчи покривалото, обви го около тялото и най-безцеремонно завъргаля така увития труп по течението.

Реката заобикаляше Нов Ашкитош, на отсрещния бряг, започваше ничията земя.

Когато изпълниха задачата си, мадисите осъзнаха възможността да избягат, като прегазят реката и си плюят на петите. Някои поддържаха този план — нагазиха във водата и завикаха другарите си. По-страхливите се дърпаха назад, като сочеха към неизвестната опасност. Всички предпазливо гледаха към Лейнтал Ей, който стоеше на мястото си със скръстени ръце. Не бяха способни да решат дали да действат поединично или колективно и в резултат не вършеха нищо, а само спореха, взираха се нагоре в брега или надолу по течението, ала си оставаха все така нерешителни.