Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Ала все повече колонисти и пленници падаха, покосени от нейния бич. Лейнтал Ей забеляза, че молитвите в Храма на недостъпния мир стават все по-пламенни. В същото време хората се държаха по-близо един до друг. Ходеше където си искаше, и никой не го спираше. Почувства, че всъщност води прекрасен живот. Всеки ден бе подарък за него.

Съгледвачите отглеждаха конете си в съответната част. Той бе отговорен за групата пленници, чието задължение бе да носят сено и фураж на животните. Ето в какво се състоеше огромният фуражен проблем за селището. Един ар зелена трева бе нужен на ден за изхранването на десет животни. Селището разполагаше с петдесет животни, които обхождаха огромен район; те консумираха трева от 24 000 акра годишно или малко по-малко, тъй като известна част от храненето се извършваше извън периметъра на селището. Този сериозен проблем означаваше, че Храмът на недостъпния мир бе обикновено пълен с полугладни фермери — рядко явление дори на Хеликония.

Лейнтал Ей не тормозеше пленниците — те работеха достатъчно добре, като се имаха предвид мизериите условия на живот. Охраната стоеше на разстояние. Лекият дъжд ги бе накарал да наведат глави. Единствен Лейнтал Ей забеляза животните, когато се подредиха наоколо, мушнаха влажни муцуни и се задъхаха в очакване на гощавката. Бе настъпило времето да си избере кон и да избяга. След ден-два охраната щеше да бъде достатъчно дезорганизирана, за да може да го направи, ако се съдеше по начина, по който се развиваха събитията.

Той хвърли поглед на една кобила-хоксни. Приближи се до нея с парче питка в ръка. От главата до копитата хокснито бе нашарено в оранжево-жълто с бледосини ивици.

— Вярност!

Кобилата дойде при него, пое храната и мушна муцуната си под мишницата му. Той я хвана за ушите и я помилва.

— Къде е Шей Тал? — попита той.

Ала отговорът бе очевиден. Сиборналците я бяха пленили и я бяха дарили на фагорите. Никога нямаше да стигне до Сиборнал. Шей Тал се бе превърнала в дух. Тя и малката група, потеглили с нея, се бяха слели с времето.

Името на капитана на охраната беше Скитошерил. Между Лейнтал Ей и него се установи нещо като дебнещо приятелство. Лейнтал Ей виждаше, че Скитошерил се страхува — не докосваше никого, а на ревера си носеше китка скантиом и стрък глогинков храст и много често мушваше дългия си нос там с надеждата да запази останалата част от тялото си от вилнеещата зараза.

— Вие, олдорандците, кланяте ли се на някакъв бог?

— Не. Сами можем да се грижим за себе си. Имаме добро мнение за Утра, това е истина, но още преди няколко поколения изритахме всички свещеници от Ембрудок. Трябва и вие да направите същото в Нов Ашкитош — животът ви ще се улесни.

— Варварско поведение! Затова хванахте чумата, защото дразните Бога.

— Вчера умряха девет затворници и шестима от вашите хора. Много се молите, а полза никаква.

Скитошерил очевидно се ядоса. Стояха на открито и вятърът бърчеше наметалата им. От храма се носеше музиката на молитвата.

— Не харесваш ли нашата църква? Ние сме проста селска общност, а виж каква хубава църква имаме. Обзалагам се, че в Олдорандо няма такова нещо.

— Но тук живеете като в затвор!

Прозвуча тържествената мелодия от храма, която му подейства по тайнствен начин. Към музикалните инструменти се присъединиха човешките гласове в по-висока тоналност.

— Не говори така, иначе ще накарам да те набият. Животът е в църквата. Великото кръгло колело на Карнабхар, свещеният център на нашата вяра. Ако не беше Великото колело, още щяхме да бъдем в прегръдките на снега и леда.

Говорейки, той изписа окръжност с показалец върху челото си.

— Как така?

— Именно колелото ни приближава през всичкото време към Фрейър. Не го ли знаеш? Като дете ме заведоха на поклонение да го видя. В планината Шивенинк. Ако не си ходил на поклонение, не можеш да станеш истински сиборналец.

Следващият ден донесе още седем смъртни случая. Скитошерил отговаряше за организиране на погребението, а пленниците мадиси едва можеха да изкопаят гробовете.

— Имам скъпа приятелка, пленена от вашите хора — каза Лейнтал Ей. — Тя искаше да направи поклонение в Сиборнал, да се посъветва със свещениците на вашето Велико колело. Мислеше, че са извор на всичката мъдрост. Ала вместо това хората ви са я пленили и са я продали на някой миризлив фагор. Така ли се отнасяте с хората?

Скитошерил сви рамене:

— Не укорявай мен. Вероятно са я взели за шпионка от Пановал.