Външен враг бе всичко онова, което не принадлежеше на Сиборнал. Не че сиборналците бяха враждебни хора, но религията им повеляваше да бъдат предпазливи. Особено трябваше да се пазят от всичко, идващо от Пановал също и от фагорския народ.
Отвън селището охраняваха съгледвачи, яздещи йелки. Всеки час те носеха информация за движението на разпокъсани части фагори към селището, следвани от истинска армия ансипитали откъм планините.
Новините предизвикваха контролирана тревога. Всички бяха нащрек. Нямаше паника. Макар сиборналските колонисти да се отнасяха враждебно към двурогите нашественици и да получаваха същото и от тях, двете страни бяха установили необикновен съюз помежду си, който свеждаше конфликтите до минимум. За разлика от населението на Ембрудок, никой сиборналец никога не се биеше с фагор по свое собствено желание.
Нещо повече, те търгуваха помежду си. Колонистите осъзнаваха собственото си уязвимо положение, осъзнаваха, че не е възможно да отстъпят към Сиборнал — нямаше да бъдат приети, ако изобщо се завърнат, тъй като бяха войнолюбиви еретици. Те търгуваха с живот — с живота на хора и получовеци.
Колонистите съществуваха на ръба на глада дори при добри времена. Колонията бе населена с вегетарианци, всеки мъж бе способен градинар. Културите им даваха добра реколта. Ала по-голямата част от нея се използваше за фураж на ездитния добитък. Трябваше да изхранват огромен брой йелки, хоксни и кайдо (последните им бяха дар от фагорите), за да може общността да оцелее.
Защото съгледвачите непрекъснато патрулираха по съседните територии, информираха селището за всичко, което ставаше навсякъде, и пленяваха всичко, що срещнеха по пътя си. Участъците бяха препълнени със случайно преминаващи наоколо същества.
Предаваха пленниците на фагорите като израз на почит. В замяна те оставяха колонистите на мира. Защо не? Свещеникът-воин Фестибариятид лукаво бе разположил селището върху фалшива октава, фагорите нямаха причина да нахлуят в него.
Оставаше обаче вътрешният враг. Двама протогностици известни като Каткаарнит-той и Каткаарнит-тя, още с пристигането си се разболяха и скоро умряха. Началникът на участъка повика свещеника-лекар и той установи костна треска. Тя се разпространяваше с всяка изминала седмица. Сутринта в спалното помещение бе открит един от съгледвачите с преплетени и схванати крайници, подскачащи очни ябълки и потънало в пот тяло.
Болестта нахлу в съвсем неудобно време, когато колонистите се опитваха да сформират пратките пленници, за да ги дарят на приближаващата се армия фагори. Вече се бяха информирали за името на ансипиталния свещеник-воин, който бе именно кзан Хр-Брал Ипрт. Огромният брой смъртни случаи щеше да развали плановете им. По заповед на високопоставения Фестибариятид при всяка отправена молба се пееха допълнителни молитви.
Когато Лейнтал Ей влезе в селището, той чу молитвите и му стана приятно от звуците. С интерес разглеждаше всичко около себе си, без да обръща внимание на двамата въоръжени часовои, придружили го до централната охрана, пред която пленниците риеха тор и го подреждаха на купчини.
Капитанът от охраната се обърка, като видя човек, който не е от Сиборнал, да влиза в лагера по собствено желание. След като поговори с Лейнтал Ей известно време и се опита да го изтормози, той изпрати свой подчинен да доведе свещеник-воин.
През това време Лейнтал Ей трябваше да свикне с факта, че всеки, който не бе преболедувал костна треска, му изглеждаше неестествено дебел. Свещеникът-воин изглеждаше изключително тлъст. Той предизвикателно се обърна към Лейнтал Ей и му зададе няколко остри въпроса.
— Имах известни затруднения — отвърна Лейнтал Ей. — Дойдох тук с надеждата да намеря убежище. Имам нужда от дрехи. Горите са твърде оживени за моя вкус. Искам да ми дадете кон, за предпочитане хоксни, готов съм да си го изработя. После ще си тръгна.
— Какъв човек си ти? От Хеспагорат ли си? Защо си толкова слаб?
— Прекарах костна треска.
Свещеникът-воин докосна с пръст устата си.
— Боец ли си?
— Наскоро изтребих цяло племе от другите, Нондадите…
— Значи не се боиш от протогностиците?
— Никак.
Получи задача да охранява участъците и да храни нещастните пленници. В замяна получи сиви вълнени дрехи. Логиката на свещеника-воин бе проста. Човек, преболедувал костна треска, би могъл да се грижи за пленниците, без опасност да умре или да разпространи пандемията.
Читать дальше