Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Казвам ти, че го нямаше. Лейнтал Ей, Датка, той все още е на този свят, макар само Утра да знае къде е, в това можем да бъдем сигурни.

Рол Сакил заплака, виейки — бебето вече не й пречеше.

— Рано или късно всички трябва да отидем в онова ужасно място. Дол, Дол, идва ред на бедната ти стара майка… Обещай ми, че ще дойдеш да ме видиш, обещай ми, а аз ти обещавам, че няма да кажа и една лоша дума срещу теб. Никога няма да те упрекна, че се свърза с ужасния човек, който повлия на живота на всички нас…

Докато Дол усмиряваше майка си, Лейнтал Ей се опитваше да утеши Ойре, но тя внезапно го отблъсна и слезе от леглото, като бършеше лице и тежко дишаше.

— Не ме докосвай. Нося вонята на долния свят. Нека да се измия.

По време на оплакванията Датка стоеше в задната част на стаята и яката му фигура се открояваше на фона на грубата стена. Лицето му беше безизразно. Сега излезе напред.

— Я млъкнете и се опитайте да размислите. Ние сме в опасност и трябва да превърнем новината в наше предимство. Ако Аоз Рун е жив, нуждаем се от план за действие, докато се върне — ако се върне. Може би са го пленили косматковците. Предупреждавам ви, че Фаралин Фърд и Тант Ейн възнамеряват да поемат контрола над Олдорандо. Най-напред планират да изсекат монети под командването на онзи червей Рейнил Лейън.

Очите му се спряха на Врай и отново се прехвърлиха върху тях…

— Рейнил Лейън вече е накарал металопроизводителите да се заловят за работа и да секат монети. Когато поемат контрола върху тази дейност и заплатят на хората си, ще станат всесилни. Сигурно ще убият Аоз Рун, когато се върне.

— Откъде знаеш? — попита Врай. — Фаралин Фърд и Тант Ейн са негови стари приятели.

— Колкото до това… — проточи Датка и се засмя. — Всяко нещо е до време.

Той стоеше нащрек и оглеждаше всички поред. Най-накрая погледът му се спря на Лейнтал Ей.

— Сега е време да докажем колко струва всеки от нас. Няма да казваме на никого, че Аоз Рун е жив. На никого. По-добре е да се чувстват несигурни. Нека съмненията останат. Новината на Ойре ще накара помощниците на Аоз Рун да узурпират властта веднага. Ще искат да го изпреварят.

— Не мисля… — започна Лейнтал Ей, но Датка, внезапно станал разговорлив, го прекъсна:

— Кой има най-голямо право да управлява, когато Аоз Рун умре? Ти, Лейнтал Ей. И ти, Ойре. Синът на Лойланун и дъщерята на Аоз Рун. Бебето на Дол е опасен довод, за който съветът ще се залови. Лейнтал Ей, двамата с Ойре трябва веднага да се съедините. Достатъчно сте си играли. Ще повикаме десетина свещеници от Борлиен за церемонията и вие ще обявите, че старият Господар е мъртъв, така че двамата ще управлявате вместо него. Това ще се приеме.

— А Фаралин Фърд и Тант Ейн?

— Ще се погрижим за тях — мрачно изрече Датка. — И за Рейнил Лейън. Не се ползват с общата подкрепа, както вие.

Те се загледаха един друг мрачно. Най-после Лейнтал Ей заговори:

— Няма да узурпирам титлата на Аоз Рун, докато е още жив. Оценявам хитростта ти, Датка, но не съм съгласен с плана ти.

Датка опъна ръце до бедрата си и се ухили:

— Виждам. Значи не те е грижа, дали помощниците ще вземат властта? Ако го направят, ще те убият, ще убият и мен.

— Не вярвам.

— Вярваш или не, наистина ще те убият. Ще убият и Ойре, и Дол, и това бебе. Вероятно и Врай. Стига си летял в облаците. Те са груби мъже и скоро ще започнат да действат. Ослепяванията, слуховете за костната треска докато ти седиш и блееш, те ще си свършат работата.

— По-добре да върнем баща ми — обади се Ойре, като нарочно погледна не към Лейнтал Ей, а към Датка. — Нещата се променят и ние имаме нужда от наистина здрав владетел.

Датка кисело се засмя на забележката й и без да отвърне, зачака да види какъв ефект ще има върху Лейнтал Ей.

В стаята тегнеше тишина. Наруши я Лейнтал Ей, като смутено каза:

— Каквото и да направят, нямам намерение да искам властта. Това би причинило разкол.

— Разкол ли? — попита Датка. — Страната ни е разделена и с всичките тези чужденци върви към хаос. Сигурно си глупак, щом вярваш в глупостите на Аоз Рун за някакво си единение.

По време на спора Врай стоеше до капака на стълбата, без да се набива в очи, облегната на стената със скръстени ръце. Сега излезе напред и заяви:

— Грешиш, като мислиш единствено за земните неща.

Посочи към бебето и продължи:

— Когато Растил Рун се роди, баща му тъкмо бе изчезнал. Това се случи преди три четвъртини. Времето на Двойния залез отмина. Така че сега е три четвъртини от последното затъмнение, искам да ти го напомня. Или последното ослепяване, ако предпочиташ стария термин. Трябва също така да ви предупредя, че наближава още едно затъмнение. Двете с Ойре направихме изчисления…