Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Беше убедителен. Дол замаха с юмрук към него.

— И ти се осмеляваш да говориш така? Това е лъжа! Ако… когато той се върне, ще управлява, както преди. Ще се погрижа да изрита Фаралин Фърд и Тант Ейн. Няма да забравя и онова влечуго Рейнил Лейън.

— Може и да стане, може и да не стане, Дол. Въпросът е, че го няма. Ами Шей Тал? И нея я няма толкова време, колкото и Аоз Рун. Да си чула някой да споменава името й? На теб може все още да ти липсва, Врай, но не и на другите.

Врай тръсна глава и тихо каза:

— Ако искаш да знаеш истината, не ми липсва нито Шей Тал, нито Аоз Рун. Мисля, че разбиха живота ни. Сигурна съм, че тя разби моя живот. Ох, знам, че грешката беше моя и й дължа много. Нали съм дъщеря на робиня? Но аз следвах Шей Тал твърде безропотно.

— Права си — обади се кресливо Рол Сакил и тръсна бебето в ръце. — Даваше ти лош пример, Врай. Прекалено голяма девственица бе нашата Шей Тал. И ти тръгна по нейния път. Трябва вече да си на петнайсет, наближаваш средна възраст, а още не си лягала с мъж. Побързай, докато не е станало твърде късно.

— Мама е права, Врай — рече Дол. — Нали видя как Датка излезе оттук? Ядоса се, защото ти спореше с него. Той те обича, да, така е. Бъди малко по-покорна, нали си жена? Обвий ръце около него и той ще ти даде каквото поискаш. Мисля си, че ще бъде доста сладострастен.

— Обвий краката си около него, а не ръцете си, това ще те посъветвам — прекъсна я Рол Сакил и се преви от смях. — Сега през Олдорандо преминават множество красиви жени. Не е както беше по времето на нашата младост, когато жените не достигаха. Какви неща само показват на пазара! Нищо чудно, че искат пари. Знам в коя цепнатина ще си ги наврат…

— Стига — обади се Врай, страните й бяха порозовели. — Ще си подредя живота сама, без грубите ви съвети. Уважавам Датка, но изобщо не го обичам. Престанете.

Лейнтал Ей взе ръката на Врай, за да я утеши. В същото време Ойре излезе иззад завесата с прибрана на темето коса. Беше захвърлила кожите си от хоксни, които бяха вече демоде сред по-младите жени в Олдорандо. Вместо това носеше зелена вълнена рокля, почти докосваща земята.

— Съветваха Врай да си вземе мъж, и то скоро, също като тебе — каза й Лейнтал Ей.

— Датка поне е зрял мъж и знае какво иска.

При тази забележка Лейнтал Ей се начумери. Обърна гръб на Ойре и помоли Врай:

— Обясни ми за двайсетте затъмнения. Не разбрах думите ти. Как така Вселената ще е машина?

Тя свъси вежди:

— Преди малко си чул главното, ала не си слушал. Трябва да бъдеш готов да повярваш, че светът е по-странен, отколкото си даваш сметка. Ще се опитам да ти обясня: представи си, че земните октави продължават високо над нас във въздуха, както и дълбоко в земята. Представи си, че този свят, наричан от фагорите Хрл-Икор, непрекъснато следва своята собствена октава. Всъщност октавата му се върти около Баталикс. Хрл-Икор прави едно завъртане около Баталикс за 480 дни. Това представлява нашата година. Баталикс не се движи. Движим се ние.

— Какво става, когато Баталикс залязва всяка вечер?

— Баталикс е неподвижен в небесния свод. Движим се ние.

Лейнтал Ей се засмя.

— А Двойният залез? Тогава кое се движи?

— Същото. Движим се ние. Баталикс и Фрейър остават на местата си. Щом не можеш да приемеш това, не бих могла да ти обяснявам по-нататък.

— Скъпа ми Врай, та нали всеки ден виждаме как небесните Стражи се движат? Какво от това, като повярвам, че и двата са се вледенили?

Тя се поколеба, после каза:

— Е, всъщност Баталикс и Фрейър наистина се движат, когато Фрейър засияе по-ярко.

— Почакай. Първо ме караш да смятам, че не се движат, после че се движат. Престани, Врай. Ще повярвам на предсказаните от теб затъмнения, когато ги видя, не и преди това.

С нетърпелив вик тя вдигна слабите си ръце над главата си.

— Ох, какви сте глупаци! Нека Ембрудок падне, какво значение има? Не можете да разберете най-простото нещо.

И излезе от стаята, по-разярена и от Датка.

— Има някои прости неща, които и тя не разбира — обади се Рол Сакил и залюля бебето в ръце.

Старата стая на Врай беше показателна за промените, които ставаха в Олдорандо. Вече не беше толкова неугледна. Украшения, събрани оттук-оттам, я изпъстряха. Врай бе наследила някои от нещата на Шей Тал, по-точно на Лойланун, и си беше купила други от пазарите. До прозореца висеше звездна карта, изработена от самата нея, върху която беше отбелязала еклиптиките на двете слънца.

Върху едната стена висеше старинна карта, подарена й от един нов обожател. Бе изрисувана с цветни мастила на оризова хартия. Това бе нейната отаасаалска карта, изобразяваща целия свят, и Врай не преставаше да й се удивлява. Светът бе кръгъл, а сушата — заобиколена от океани. Той почиваше върху първичния камък — по-голям от самия него, — от който бе излязъл или по-скоро бе изригнал светът. Сушата носеше наименованието Сиборнал, Кампанлат бе под него, а отделно в долната част на картата бе Хеспагорат. Бяха обозначени и някои острови. Единственият град, отбелязан на картата, бе Отаасаал. Той се намираше в центъра на кълбото.