Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Старата майка на Дол я прекъсна с висок глас:

— Никога преди не са ни сполетявали такива злочестини. Какво сторихме, с какво ги заслужихме? Още едно нещастие ще довърши всички ни.

— Не мога да обясня причината. Сега се уча само да предсказвам последствията — отвърна Врай, като хвърли съчувствен поглед към старицата. — И ако не съм сгрешила, следващото затъмнение ще трае много по-дълго от предишните, а Фрейър изцяло ще се скрие за повече от пет часа и половина и явлението ще продължи през по-голямата част на деня, като започне още от изгрев-слънце. Можете да си представите каква паника ще настъпи.

Рол Сакил и Дол завиха. Датка с рязък тон им заповяда да млъкнат и попита:

— Затъмнение цял ден? След някоя и друга година ще имаме само затъмнения и Фрейър съвсем ще се изгуби, ако изчисленията ти са правилни. Защо твърдиш такива неща, Врай?

Тя се обърна към него и го загледа с търсещ поглед. Стресна се от видяното и нарочно отговори с термини, които беше сигурна, че той ще отхвърли:

— Защото Вселената не е нещо случайно. Тя е машина. Следователно човек може да предвижда движенията й.

В Олдорандо от векове не бяха чували подобно революционно изказване. На Датка то му дойде твърде много.

— Ако си сигурна, трябва да опитаме да се защитим с жертвоприношения.

Без да си прави труда да спори, Врай се обърна към останалите:

— Затъмненията няма да траят вечно. Ще продължат двайсет години и след първите единайсет ще се скъсяват по времетраене. След двайсетата година няма да има повече затъмнения.

Думите й имаха за цел да им внушат увереност. Горчивият израз на лицата им показваше какво си мислят: след двайсет години нито един от тях нямаше да бъде жив.

— Как така знаеш какво ще се случи в бъдещето, Врай? Дори Шей Тал не знаеше — попита я Лейнтал Ей сериозно.

Прииска й се да го докосне, ала бе твърде свенлива.

— Въпрос на наблюдения и събиране на известните факти, както и тяхното анализиране. Въпрос на разбиране на известните ни вече неща. Трябва да виждаме онова, което гледаме. Фрейър и Баталикс са на голямо разстояние един от друг, дори когато ни изглеждат близо. Всяко едно от двете светила балансира на ръба на огромна кръгла чиния. Чиниите са под ъгъл една спрямо друга. Затъмненията стават там, където двете се засичат, тъй като нашият свят се намира на една линия с Фрейър, а Баталикс е помежду им. Разбираш ли?

Датка крачеше напред-назад. Нетърпеливо каза:

— Слушай, Врай. Забранявам ти да говориш за налудничавите си идеи на обществени места. Хората ще те убият. Ето докъде те докара академията. Нямам намерение да те слушам повече.

Той мрачно я погледна — с горчивина, ала умолително. Тя се закова на място. Без повече приказки Датка излезе от стаята. След него се възцари тишина.

Не бяха изминали и две минути от излизането му, когато отвън долетя врява. Лейнтал Ей тутакси изтича на улицата да разбере какво става. Подозираше, че Датка се е замесил в нещо, ала от приятеля му нямаше и следа. Някакъв човек бе паднал от коня си и викаше за помощ — личеше, че е чужденец. Наоколо му се събра тълпа, сред тях имаше познати на Лейнтал Ей лица, ала никой не се притече на помощ на пътника.

— Чума е — каза му един минувач. — Всеки, който помогне на този човек, ще се разболее още преди Фрейър да залезе.

Доведоха двама роби и страдалникът бе отведен в хана.

Това бе първият случай на костна треска в Олдорандо.

Когато Лейнтал Ей се върна в стаята на Ойре, тя бе съблякла кожите си от хоксни и се миеше над легена, като в същото време викаше иззад завесата към Дол и Врай.

Сгърченото лице на Дол за пръв път изразяваше някакво чувство. Тя откъсна Растил Рун от гръдта си и го подаде на майка си с думите:

— Слушай, приятелко, трябва да действаш. Събери хората и им поговори. Обясни им. Не обръщай внимание на Датка.

— Ти трябва да го направиш, Лейнтал Ей — викна Ойре. — Напомни на всички как Аоз Рун изгради Олдорандо и как ти беше верният му помощник. Не се води по плана на Датка. Увери хората, че Аоз Рун не е мъртъв и че скоро ще се върне.

— Правилно — обади се Дол. — Припомни им колко се страхуваха от него и как той построи моста. Ще те послушат.

— Имате предвид само себе си — възрази Лейнтал Ей. — Ала грешите. Аоз Рун отсъства твърде дълго. Половината хора едва ли знаят името му. Те са непознати, минаващи оттук търговци. Вървете в Паук и попитайте първия срещнат за Аоз Рун — няма да може да ви каже кой е. Ето защо въпросът за властта е отворен.