Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Зачуди се колко ли далеч трябва да се издигне човек, за да види света по този начин. Баталикс и Фрейър бяха другите два кръгли свята, както тя добре знаеше. Ала под тях нямаше първичен камък. Защо тогава техният свят се нуждае от камък?

В една ниша на стената до картата бе поставена малка фигурка, подарена й от Датка. Тя я взе и я залюля разсеяно в дланите си. Представляваше двойка, потънала в удоволствие от съвкупление в клекнало положение. Жената и мъжът бяха изваяни от едно парче камък. Ръцете, през които бе преминала фигурата, я бяха излъскали и чертите им едва се забелязваха. Беше толкова стара, че времето бе изгладило лицата. Фигурата представляваше върховния акт, съединяващ двама души, и Врай с копнеж я разглеждаше в дланта си.

— Ето, това е сливане — измърмори тихо тя.

Въпреки закачките на приятелките си Врай отчаяно желаеше онова, което камъкът представяше. Тя също бе разбрала, както и Шей Тал преди нея, че пътят към познанието е самотен.

Дали фигурата не изобразяваше наистина съществували двойка любовници, чиито имена са забравени и останали в миналото? Беше невъзможно да се разбере.

Отговорите на много от въпросите на бъдещето се криеха в миналото. Тя хвърли отчаян поглед към астрономическия часовник, който се опитваше да измайстори от дърво — той лежеше на масата до тесния прозорец. Не само че не бе свикнала да работи с дърво, но и все още не бе разбрала цялостно принципите, поддържащи света, трите скитащи се свята и двамата небесни Стражи по техните еклиптики.

Внезапно й хрумна, че между сферите съществува зависимост — бяха направени от един и същ материал, както любовниците бяха изваяни от едно парче камък. А някаква сила, мощна като сексуалното влечение, тайнствено ги свързваше и диктуваше движенията им.

Тя седна до масата и започна да разглобява осите и пръстените, като се опитваше да ги пренареди по друг начин.

Беше потънала в заниманието си, когато на вратата се почука. Рейнил Лейън нахълта и бързо се огледа да не би в стаята да има още някой.

Видя я в рамката на бледосиния правоъгълник на прозореца. Светлината очертаваше профила й. В едната си ръка държеше дървена топка. При влизането му тя се понадигна и той забеляза — защото нищо и никой не избягваше от зоркия му поглед, — че за пръв път Врай не прояви обичайната си резервираност. Тя се усмихна нервно и поглади с ръка кожите си от хоксни там, където сенки загатваха гърдите й. Той затвори вратата зад себе си.

Напоследък майсторът на кожарите се държеше някак величествено. Бе завързал на чаталестата си брада две панделки, както правеха чужденците, и носеше копринени панталони. Беше започнал да проявява внимание към Врай, правеше й подаръци, като например отаасаалската карта, с която се бе сдобил в Паук, и внимателно слушаше теориите й. Тя намираше всичко това за озадачаващо, но вълнуващо. Макар да изпитваше недоверие към мазното му държание, ласкаеше се от него, както и от интереса му към всичко, което тя вършеше.

— Много работиш, Врай — помаха й с пръст Рейнил Лейън и повдигна едната си вежда. — Ако прекарваш повече време навън, тези хубави бузки ще порозовеят отново.

— Знаеш колко съм заета с академията сега, когато Еймин Лим напусна заедно с Шей Тал. А имам и своя собствена работа.

Академията процъфтяваше както никога досега. Разполагаше със собствена сграда и се ръководеше до голяма степен от една от асистентките на Врай. Ангажираха образовани хора да изнасят лекции, обръщаха се към всекиго, който минаваше през Олдорандо. Много от идеите им се прилагаха на практика в работилниците под лекционната зала. Самият Рейнил Лейън наблюдаваше работата.

Окото му не изпускаше нищо. Като зърна каменната фигура сред натрупаните дреболии на масата, той подробно я огледа отблизо. Тя се изчерви и се размърда неспокойно.

— Много е старо.

— Но и доста обичано занимание.

Тя се закикоти:

— Имам предвид самия предмет.

— А аз говоря за забавлението.

Той постави фигурата обратно, дяволито я погледна и се облегна на ръба на масата така, че краката им да се докосват.

Врай захапа устни и сведе поглед. Имаше еротични мисли към този мъж, когото не харесваше много, и сега те напираха в съзнанието й.

Ала верен на стила си, Рейнил Лейън промени тактиката. След миг мълчание той премести крака си, изкашля се и заговори сериозно:

— Врай, сред поклонниците, които току-що пристигнаха от Пановал, има един, който не е толкова заслепен от религията като останалата тълпа. Той изработва часовници изцяло от метал. Дървото не е добро за целта. Нека ти доведа този майстор, а ти ще му даваш напътствия, за да ти го изработи както трябва.