Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Огромният ствол на раджабарала бе висок девет метра. Внезапно горният му край изхвърча, наоколо се разлетяха парчета, сякаш се счупи глинено гърне, и от откършения връх се показа главата на червея на Утра. Из поляната се понесе характерната му миризма, в която се примесваше вонята на разлагаща се риба и гниещо сирене.

Съществото изправи глава като змия, огъващото се тяло лъщеше на слънцето. Заизвива го и раджабаралът се разцепи с трясък, разкривайки още от слузестите пръстени. Те се изправяха и помежду им лъсна обелена от кожата оголена плът. Пробивайки почвата, червеят бе навлязъл в раджабарала през корените му и бе използвал дървото като леговище. Нарастващата топлина бе ускорила метаморфозата му. Сега имаше нужда от храна, както му диктуваше развитието на всички задължителни стадии от житейския му цикъл.

Фагорите се бяха въоръжили. Водачът им, яко сложена гилота с черни косми, под които прозираше кожата й, издаде заповед. Двамата най-добри стрелци хвърлиха копията си по червея на Утра.

Звярът се изви и копията прелетяха покрай него, без да го наранят. Той забеляза фигурите под себе си и тутакси зае позата на нападаща змия. Съществата на земята осъзнаха истинските размери на червея едва когато той внезапно се изправи пред тях и четири изпъкнали очи се взряха в лицата им над мустачки от удебелена плът, излизащи от устата му. Когато червеят се подготви за удар, мустачките зашаваха като пръсти на ръка. Устата, пълна с извити навътре зъби, бе удивително увиснала, свита в средата и в краищата. Мяташе главата си, както асокин маха с опашка. За миг я извиси над върховете на дърветата, следващия вече бе на равнището, на което бяха фагорите. Те метнаха копията си. Белите им птици се разлетяха.

Устата на звяра имаше странно капризен вид. Той сграбчи една гилота между зъбите си и почти я отлепи от земята. Женската бе твърде тежка за еластичния му врат. Той я повлече по блатистата земя и тя ужасено завика, като с едната си ръка удряше вонящата плът на чудовището.

— Убий го! — викна гилотата-водач и се втурна напред с нож в ръка.

Ала в мрачния слузест мозък на червея се роди решение. Жестоко отхапа част от гилотата и пусна онова, което бе останало от нея. Главата се издигна отново нагоре, далеч от опасността, а по мустаците му потече жълта кръв. Остатъкът от гилотата заби юмрук в земята и повече не мръдна.

Още докато преглъщаше лакомо залъка си, червеят започна да се променя, извитото му на спирала тяло се разкъсваше вътре в дървото. Макар да не бяха склонни да се плашат, останалите седем фагори се строполиха на земята от ужас. Червеят се разцепваше на две.

Той повлече окървавената си глава по тревата на известно разстояние от тях. Ципите се разкъсваха с протяжен шум. От главата се обели нещо, приличащо на маска, от което се появиха две гротескни глави. Докато стояха една над друга, те все още напомняха на старата глава. Когато едната от новите се повдигна, приликата изчезна.

От челюстите на новите глави израстваха нови мустаци удебелена плът и щръкваха напред. Зад тях се виждаше устата, която не можеше да се затвори. Над този необичаен отвор плътта се разцепи и разкри две хоризонтално поставени в главата очи. Пласт слуз се появи от разкъсаните ципи и изсъхна, леко променяйки цвета на главите. Едната стана зелена с нюанс на зеленясала мед, а другата — синя на петна.

Главите се издигнаха и се обърнаха с гръб една към друга, сякаш си противоречаха, издавайки ниско ръмжене.

Това действие доведе до разкъсването на още ципи по протежение на старото тяло, което се превърна в две крилати същества: едното зелено, другото синьо, и двете много слаби. Конвулсивна борба, напомняща смъртна криза, разтърси старото тяло. Двете нови копиевидни тела изскочиха от него, издигнаха се и разпериха шумолящи като хартия криле. Съществата се понесоха над разтърсения раджабарал, като пляскаха с тънките си криле. Около тях закръжиха осемте бели птици, от отворените им човки се разнасяше зловещ писък.

Двете отделящи се една от друга твари станаха по-стабилни. В следващия миг опашките им, също покрити с дълги мустаци, се отлепиха от земята. Те полетяха във въздуха и светлината на Фрейър заблестя върху люспите и мокрите им криле. Едното чудовище, зеленото, бе мъжко, с два чифта пипала, които се клатушкаха някъде в средната част на тялото му, а другото, синьото — женско, с не толкова яркооцветени люспи.

Замахаха с криле по-уверено и се издигнаха над дърветата. С устите си вдишваха въздух и го издишаха от задните си пролуки. Съществата кръжаха над поляната в противоположни посоки, безпомощно наблюдавани от групата фагори, после поеха на първия си полет.