Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Добре е вече да се връщаш.

— Желая ти добър път — официално изрече той, изправил гръб и прибрал корема си. — Отбележи, че никой не направи опит да те спре.

Гласът й поомекна:

— Никога повече няма да се видим. От този ден насетне ние ще бъдем мъртви един за друг. Дали не погубихме живота си, Аоз Рун?

— Не разбирам за какво говориш.

— Напротив, разбираш. От деца сме били винаги противници. Кажи ми нещо, приятелю, тъй като вече заминавам. Не бъди горд като мен. Поне не сега.

Той сви устни и безмълвно я загледа.

— Моля те, Аоз Рун, само дума на прощаване. Добре съзнавам, че навремето твърде често ти казвах „не“.

Той кимна с глава:

— Истина е.

Тя развълнувано се огледа, дръпна юздите на Вярност и се приближи още една крачка към него, така че двете хоксни се докоснаха.

— Сега, когато си отивам завинаги, кажи ми само, че все още изпитваш същите чувства към мен, както преди, когато бяхме млади.

Той се засмя носово.

— Ти си луда! Винаги си била далеч от живота. Вглеждала си се само в себе си. Вече не чувствам нищо към теб, нито пък ти към мен, ако искаш да знаеш.

Тя се протегна да го прегърне, ала той се отдръпна, като оголи зъби като хрътка.

— Лъжа, Аоз Рун, всичко е лъжа! Тогава ми помахай с ръка, като тръгна, целуни ме за сбогом, да те вземат мътните. Толкова много съм страдала от теб. Жестовете са по-добри от думите.

— Мнозина твърдят, че не е така. Остава само изреченото.

От очите й бликнаха сълзи и потекоха по изпитите й страни.

— Духовете да те вземат дано!

Тя обърна кобилата си и се отдалечи в галоп, мушна се сред дърветата, за да настигне малобройната процесия.

За миг той остана на мястото си, неподвижен върху седлото, взираше се напред, а кокалчетата на пръстите му побеляха, стискайки юздите. Бавно обърна Сивушка и я насочи към дърветата, отдалечавайки се от Олдорандо по допирателната, без да обръща внимание на Илейн Тал, който дискретно го изчакваше на известно разстояние зад него.

Движеха се по надолнище и Сивушка ускори ход, пришпорена от господаря си. Скоро запрепускаха в галоп, а под тях земята летеше и всички човешки същества се изгубиха от погледа му. Аоз Рун вдигна юмрук високо над главата си.

— Прав й път на дъртата кучка! — извика той. От гърлото му проехтя див смях.

Земната наблюдателна станция „Авернус“ виждаше всичко, тъй като преминаваше точно над тях. Всички промени се записваха и данните се изпращаха към Земята. Членовете на осемте фамилии учени на борда на „Авернус“ ги синтезираха.

Отбелязваха не само движението на хората, а и на фагорите — и черни, и бели. Всеки напредък или отстъпление се трансформираха в импулси, които накрая щяха да изминат многото светлинни години разстояние, делящи ги от компютрите в Централния институт за Хеликония на Земята.

От илюминаторите на станцията учените наблюдаваха планетата, както и затъмнението, което хвърляше огромна черна сянка над океаните и тропическия континент.

На други екрани наблюдаваха друго събитие — похода на кзана към Олдорандо. По специфичното отчитане на времето той се намираше на една година от очакваната цел — разрушаването на стария град.

Кодирани, тези сигнали отлитаха към Земята. Векове по-късно наблюдателите на Хеликония се събраха да проследят последната сцена на драмата.

Студените райони на Мордриат, ехтящите му каньони, разпръснатите скалисти стени, блатата, еднообразните високи долини, вечно обитавани от облаци — сякаш не лед, а огън бе формирал голите контури на самотата им, останаха назад.

Участниците в похода, раздробени на множество отделни групи, се движеха с труд към низините, безлюдни, ако не се брояха мадите с техните стада и многобройните птичи ята. Безразлични към заобикалящата ги среда, фагорите продължиха на югоизток.

Предвождаше ги кзанът на Храстипрт — Хр-Брал Ипрт. В душите им все още живееше желанието за мъст и те решително си проправяха път през наводнените равнини на изток от Олдорандо. Мнозина от тях обаче загинаха. Болестите и нападенията на безмилостните синове на Фрейър бяха намалили техния брой.

Освен това бяха посрещани враждебно от малки групи фагори, през чиито земи преминаваха. Те не яздеха кайдо и водеха улегнал начин на живот, често ползваха голям брой роби — хора и мади, затова се противопоставяха на всяко нашествие на техните територии.

Хр-Брал Ипрт излизаше навсякъде победител. Единствено болестите бяха извън неговата власт. При вестта за приближаването му всичко живо по пътя му бягаше. Вълните на похода се разливаха по целия континент.