Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Никой не отговори. Датка бе изразил онова, което мислеше, в себе си всички одобриха думите му. Самият Аоз Рун нямаше какво да каже. Събранието се прекрати.

Тъкмо когато Датка се измъкваше, Рейнил Лейън го хвана за ръкава и тихо рече:

— Хитър си. Щом се отървем от Шей Тал, академията ще се оглави от твоята обожаема, нали? После тя ще има нужда от подкрепата ти…

— Оставям хитростта за теб, Рейнил Лейън — отвърна Датка и се дръпна. — Само не заставай на пътя ми.

Лесно откри Лейнтал Ей. Въпреки късния час Датка знаеше къде да го намери. В полуразрушената кула Шей Тал си опаковаше багажа в компанията на много от своите приятели, дошли да се сбогуват с нея — Еймин Лим с децата си, Врай, Лейнтал Ей с Ойре и още няколко жени.

— Каква е присъдата? — Лейнтал Ей се приближи до Датка още щом той влезе.

— Няма решение.

— Не може да я спре! Ако тя желае, ще тръгне.

— Зависи колко ще пие през нощта с Илейн Тал и дружината си, а и с оня нещастен подлизурко Рейнил Лейън.

— Тя остарява, Датка. Дали да я пуснем?

Той сви рамене, един от любимите му жестове, и погледна към Врай и Ойре, които стояха наблизо и слушаха.

— Да тръгваме заедно с Шей Тал, преди Аоз Рун да е заповядал да ни убият. Ако тези две дами потеглят с нея, ще ми липсват много. Всички ще отидем в Сиборнал.

Датка отново сви рамене.

— Готов ли си да се закълнеш, че ще се държи добре, щом Шей Тал си отиде? Можем ли да му вярваме?

— Всичко отдавна е отминало — намеси се Ойре. — Сега татко живее щастливо с Дол и вече не се карат както преди. Чакат бебе.

— Ойре, светът е широк — продължи Лейнтал Ей. — Да тръгнем с Шей Тал, както предлага Датка, и да започнем всичко отначало. Врай, ще те вземем с нас. Ако останеш тук, без подкрепата на Шей Тал ще бъдеш в опасност.

Врай не бе проговорила. Както винаги, тя просто бе част от групата, без да се налага с нещо. Ала сега твърдо отговори:

— Не мога да напусна това място, Датка. Благодаря за любезната покана, но трябва да остана, каквото и да направи Шей Тал. Най-после трудът ми даде резултати, които скоро се надявам да оповестя.

— Все още не можеш да понасяш присъствието ми, нали? — мрачно попита той.

— О, щях да забравя нещо — рече тихо тя.

После се обърна, избягвайки тежкия поглед на Датка, и се промуши покрай жените, застанали до Шей Тал.

— Трябва да измериш разстоянието, Шей Тал. Не забравяй. Нека робинята брои крачките на твоето хоксни всеки ден и да отбелязва посоката. През нощта записвай подробностите. Разбери колко далеч се намира страната Сиборнал. Бъди колкото е възможно по-точна.

Шей Тал изглеждаше величествена сред плача и бърборенето, които изпълваха стаята й. Когато някой се обърнеше към нея, тя запазваше затвореното изражение на ястребовото си лице, сякаш духът й бе вече далеч от тях. Говореше малко и произнасяше думите без всякакво чувство.

След като отмести празен поглед от стената, както винаги покрита с лишей, Датка погледна Лейнтал Ей с наклонена на една страна глава и му кимна да излезе. Онзи поклати глава и Датка се изплъзна безшумно навън.

— Колко жалко, че не можем да опитомяваме жените, както хокснитата — подхвърли той, излизайки.

— Е, поне непрекъснато се опитваш — рече надменно Ойре.

Двете с Врай отведоха Лейнтал Ей в ъгъла и му зашепнаха. Важно беше Шей Тал да не тръгва сутринта, той трябваше да я убеди да почака до следващия ден.

— Но това е абсурдно! Ако иска да тръгне, да върви. Нали вече решихме? Най-напред вие не искате да тръгнете, сега пък не искате тя да си ходи. Извън огражденията съществува свят, за който не знаете нищо.

Ойре хладнокръвно измъкна една сламка от пъстрите си кожи.

— Да, светът на завоеванията. Знам, достатъчно слушам за това от татко. Работата е там, че утре ще има затъмнение.

— Това е общоизвестен факт. Измина цяла година от последното затъмнение.

— Утре ще бъде съвсем различно, Лейнтал Ей — предупреди го Врай. — Искаме само да накараме Шей Тал да отложи деня на тръгването си. Ако ни напусне в момента на затъмнението, хората ще свържат двете събития. А ние знаем, че между тях няма никаква връзка.

— Какво ще стане утре? — намръщи вежди Лейнтал Ей.

Двете жени се спогледаха с неудобство.

— Мислим, че ако тръгне утре, може да се случи нещо лошо.

— Аха! Значи наистина вярвате, че съществува връзка… Какви ги забърква женският ум! Ако има връзка, тогава не можем да я избегнем по никой начин, нали така?

Ойре се хвана за главата с престорен ужас.