Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Ще видим утре сутринта — изсъска Шей Тал.

Тя се обърна на пети, прибра провисналите тъмни кожи около тялото си и тръгна към северната порта.

Дол се бе зачервила.

— Пусни я да си ходи, Аоз Рун, изгони я. Прав й път! Бременна крава, разбира се, а пък тя е изсушена мумия!

— Ти стой настрана. Ще реша въпроса, както пожелая.

— Предполагам, ще трябва да я убиеш като останалите.

Той я цапна през лицето — леко, ала с презрение, като продължаваше да гледа след отдалечаващата се фигура на Шей Тал.

Бе нощ и всички спяха, макар че Баталикс продължаваше да свети ниско в небето. Робите се въртяха в съня си, а някои от свободните хора все още бяха будни. В най-горната стая на Мостовата кула се провеждаше среща на целия съвет. Присъстваха майсторите на седемте стари гилдии плюс още двама майстори, по-млади мъже от новосъздадените гилдии — за сбруи, седла и принадлежности за яздене. Тук бяха и тримата помощници на Аоз Рун и единият от господарите на Западната степ — Датка. Събранието се председателстваше от Господаря на Ембрудок, а няколко моми се грижеха дървените им чаши да бъдат винаги пълни с бител или бира.

След дълги спорове Аоз Рун попита:

— Ингсан Атрей, кажи какво мислиш по въпроса.

Обръщаше се към старшия майстор, сивобрад мъж, който отговаряше за гилдията на металопроизводителите и бе мълчал досега. Годините бяха превили гърба на Ингсан Атрей и бяха посипали косата му със сняг, така се подчертаваше още повече широкият му череп. Поради това гледаха на него като на мъдър човек. Имаше навика да се усмихва непрекъснато, макар очите му, засенчени от сбръчкани клепачи, да гледаха винаги бдително. Седнал върху кожите на пода, натрупани, за да му бъде по-удобно, той и сега се усмихна:

— Господарю мой, гилдиите на Ембрудок по традиция защитават жените. В края на краищата те са главният трудов ресурс, когато ловците са навън. Времената, разбира се, се променят, признавам го. По времето на Господаря Уол Ейн е било различно. Ала жените служат и за придобиване на повече познания. Нямаме книги, но те помнят и предават легендите на племето ни. Това се вижда още щом започнем да разказваме Великата приказка в дни на пиршества…

— По въпроса, моля…

— Да, тъкмо се приближавах до него. Шей Тал може да е трудна и така нататък, ала тя е магьосница и учена жена и това е всеизвестно. Никому не е навредила. Ако замине, подир нея ще тръгнат и други жени и това ще бъде голяма загуба. Ние, майсторите, смеем да кажем, че беше прав да не й разрешиш да замине.

— Олдорандо не е затвор — извика Фаралин Фърд.

Аоз Рун отсечено кимна с глава и се огледа.

— Свиках събранието, защото помощниците ми не бяха съгласни с мен. Кой споделя мнението им?

Улови погледа на Рейнил Лейън, който нервно подръпваше чаталестата си брада.

— Майсторе на гилдията на кожарите, винаги си давал изказ на мислите си. Какво ще кажеш сега?

— Що се отнася до това… — Рейнил Лейън махна с ръка. — Ще се появят затруднения, ако спрем Шей Тал. Лесно ще се изплъзне, щом я поставим в подобно положение. А има един общ принцип… Останалите жени ще си помислят… Е, добре, не ни трябват недоволни жени. Ето например Врай — тя също е мислеща жена, при това привлекателна, но нямаме проблеми с нея. Ако премислите заповедта си, мнозина ще са ви благодарни…

— Казвай направо, не го усуквай — отсече Аоз Рун. — Сега си вече майстор, както искаше, и няма смисъл да се подмазваш.

Никой не продума. Аоз Рун ги гледаше втренчено. Всички отбягваха погледа му, забили очи в чашите си.

Илейн Тал се обади:

— Защо съжаляваме? Какво значение има? Да заминава.

— Датка! — викна Господарят. — Няма ли да продумаш поне една дума тази нощ, тъй като приятелят ти Лейнтал Ей не ни почете с присъствието си?

Датка остави чашата си и погледна Аоз Рун в очите.

— Всички тези спорове, приказките за принципи… всичко е глупост. Знаем, че двамата с Шей Тал отдавна сте във война. Така че ти решаваш какво да правиш, не ние. Изритай я сега, когато имаш тази възможност. Защо замесваш и нас?

— Защото засяга всички ви, затова! — Аоз Рун удари с юмрук по пода. — В името на първичния камък, защо тази жена винаги роптае срещу мен и срещу всички? Не мога да разбера. Какъв червей разяжда душата й? Запази академията си, нали? Името й се нареди в дългия списък на жените, които вечно са създавали проблеми — Лойланун, Лойл Брай, която стана жена на Малкия Юли… Но къде ще ходи? Какво ще стане с нея?

Речта му бе дива и несвързана.