Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Не казвай нищо на Аоз Рун — предупреди я Шей Тал.

— Тъкмо сега е много податлив — отвърна й Дол. — Очаква момче.

Тя се запъти към него и застана до Сивушка. Аоз Рун я погледна, ала не каза нищо.

Тя го потупа по коляното.

— Навремето е имало свещеници, които са благославяли реколтата в името на Утра. Благославяли са и новородените. Свещениците се грижели за всички — мъже и жени, високопоставени и низши. И ние имаме нужда от тях. Не можеш ли да ни плениш няколко?

— Утра! — възкликна Аоз Рун и се изплю в прахта.

— Това не е отговор.

Тъмните му вежди и мигли бяха позлатени от финия прашец във въздуха. Премести тежкия си поглед зад Дол — там, където стоеше Шей Тал с бледо като восък лице.

— Тя е разговаряла с теб, нали, Дол? Какво знаеш ти за Утра? Великият Юли го отхвърли, а предците ни изхвърлиха свещениците. Ненужни гърла. Защо ние сме силни, а борлиенците са слаби? Защото нямаме свещеници. Забрави тези глупости и не ме безпокой повече.

— Шей Тал казва, че духовете са разярени, защото нямаме свещеници. Нали, Шей Тал? — попита Дол и погледна назад през рамо по-възрастната жена, която продължаваше да стои неподвижно.

— Шепнещите винаги са разярени — заяви Аоз Рун и й обърна гръб.

— Блъскат се там долу като в гнездо на бълхи — съгласи се с него Илейн Тал, посочи към земята и се засмя. Беше едър червендалест мъж и когато се смееше, бузите му се тресяха. Той не се отделяше от Аоз Рун и бе станал най-близкият му помощник, докато другите двама играеха второстепенна роля.

Шей Тал пристъпи напред и рече:

— Аоз Рун, въпреки че Олдорандо процъфтява, хората остават разделени. Великият Юли едва ли щеше да го одобри. Свещениците може да ни помогнат да се обединим.

Той я погледна отгоре надолу, после бавно слезе от своето хоксни и застана с лице към нея. Дол стоеше настрана.

— Ако накарам теб да мълчиш, ще накарам и Дол да замълчи. Никой не иска свещениците да се върнат. Само ти ги искаш, защото ще ти помогнат да засилиш желанието си за повече знания. Учението е лукс. То създава никому ненужни приказки. И ти го знаеш, но си толкова твърдоглава, че не искаш да си го признаеш. Щом желаеш, гладувай до смърт, ала останалите хора в Олдорандо напълняват, погледни сама. Напълняваме и без свещеници, и без твоето учение.

Лицето на Шей Тал се сви и потръпна. Тя тихо изрече:

— Не искам да се боря с теб, Аоз Рун. До гуша ми дойде. Но думите ти не са верни. Процъфтяваме, защото отчасти прилагаме на практика познанията си. Мостовете, домовете — това са все идеи, разработени от академията за нуждите на общността.

— Не ме ядосвай, жено!

Тя погледна надолу към земята.

— Знам, че ме мразиш. Знам, че затова майстор Датнил беше убит.

— Аз мразя единствено разделението, вечното разделение — изръмжа Аоз Рун. — Оцеляваме само с общи усилия и винаги е било така.

— Но единствено чрез развитието на индивидуалността можем да израснем — отвърна Шей Тал. Лицето й пребледня още повече.

Той яростно посочи наоколо.

— Огледай се, в името на Юли! Спомни си какво представляваше това място, когато беше дете. Опитай се да разбереш как сме го построили с общи усилия, за да стане такова, каквото е сега. Не заставай на пътя ми и не се опитвай да ми противоречиш. Погледни жените на помощниците ми — циците им се клатят и те работят редом с всички останали. Защо никога не си с тях? Винаги стоиш настрана, всяваш недоволство, скимтиш.

— Няма какво да й се поклаща — изкикоти се Илейн Тал. Забележката му бе адресирана към приятелите му Тант Ейн и Фаралин Фърд, за да им достави удоволствие. Ала тя достигна и до наострилите уши млади ловци, които избухнаха в подигравателен смях — всички с изключение на Датка. Останал мълчаливо на седлото си, той с напрежение наблюдаваше разиграващата се драма.

Шей Тал също дочу коментара на Илейн Тал. Тъй като й бе далечен роднина, заболя я още повече. Очите й заблестяха от сълзи и гняв.

— Достатъчно! Няма повече да понасям обиди — твоите и на другарите ти. Няма да те безпокоя вече, Аоз Рун, никога повече няма да споря с теб. Виждаш ме за последен път, твърдоглавецо, побойнико и предателю, ти завинаги ме разочарова. Ти, с бременната си крава в леглото! Утре, когато Фрейър изгрее, ще напусна Олдорандо, за да не се върна никога. Ще тръгна сама с кобилата си Вярност и никой повече няма да ме види.

Аоз Рун разпери ръце.

— Никой не напуска Олдорандо без мое разрешение. Няма да мръднеш оттук, докато не запълзиш в нозете ми и не молиш да те пусна.