Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Докато търговията със сбруи и седла се развиваше, за да задоволи изникналите нужди, Аоз Рун кроеше планове как да превърне ловците в лека кавалерия. Непрекъснато се упражняваха. Престанаха да ходят на лов. Месото стана рядкост. За да възпре оплакванията, Аоз Рун замисли първия конен набег.

Заедно с помощниците си той избра едно малко градче на югоизток, известно като Ванлиан, провинция Борлиен. То се намираше на брега на Ворал, там, където реката се разширяваше в долина. От изток бе защитено от високи полегати скали с издълбани в тях пещери. Жителите благославяха реката, че се е разляла в няколко плитки езера, където ловяха риба, главната им храна. Понякога търговци носеха изсушена риба в Олдорандо. Ванлиан имаше двеста жители и бе по-голям от Олдорандо, ала не разполагаше с укрепления като каменните кули. Можеше да бъде разрушен с внезапна атака.

Разбойническата кавалерия наброяваше трийсет и един воини. Нападнаха призори, когато Баталикс изгряваше, а жителите на Ванлиан бяха излезли от пещерите си да ловят риба. Макар градът да бе заобиколен от ров, след който следваше стръмен бряг, хокснитата с лекота го изкачиха и се втурнаха сред безпомощните хора, а ездачите им надаваха диви викове и хвърляха копия.

Само след два часа Ванлиан бе разрушен. Мъжете бяха убити, а жените — изнасилени. Хижите бяха подпалени, пламнаха и пещерите, а дигите, преграждащи изкуствените езера, бяха пробити. Сред развалините се вдигна шумен празник, на който победителите изпиха голямо количество от местната бира. Аоз Рун произнесе слово за възхвала на своите мъже и конете им. Никой от кавалеристите не бе загинал, макар едно хоксни да бе смъртоносно ранено от меча на ванлианец.

Победата над по-многобройния противник бе спечелена, защото местните хора се стреснаха, като видяха мъже в шарени кожи да яздят шарени коне. Те гледаха неподвижни с отворени усти и попаднаха под смъртоносните удари на пришълците. Пожалиха само младежите и децата от двата пола. Накараха ги да приберат добитъка си и да подкарат прасетата, козите и говедата към Олдорандо. Под надзора на шестима кавалеристи, избрани за охрана, те извървяха разстоянието за цял един ден, докато Аоз Рун и тържествуващите му офицери го изминаха за час.

Битката при Ванлиан бе отчетена като голяма победа. Зажадняха за още набези. Аоз Рун стегна юмрука на властта и населението разбра, че победите изискват жертви. Господарят се обърна към поданиците си, след като се бе завърнал с кавалерията от друг успешен набег.

— Никога повече няма да се молим — заяви той. Стоеше с ръце на хълбоците и с разкрачени крака. Робът зад него държеше Сивушка за поводите. — Олдорандо ще се превърне във велик град, какъвто според легендите е бил Ембрудок в отдавна отминалите времена. Сега сме като фагорите. Всички ще се страхуват от нас и ние ще забогатеем. Ще разширим земите си и ще пленим още роби, които да ни работят. Скоро ще нападнем самия Борлиен. Нуждаем се от повече хора, броят ни е недостатъчен. Жени, вие трябва да раждате повече деца на своите мъже. Скоро, когато се разпръснем из далечните земи, бебетата ще се раждат върху седлата.

Той посочи групичката нещастници, охранявани от Гойджа Хин, от Мик и другите роби.

— Те ще работят за нас, както правят хокснитата. Но за известно време ще трябва да удвоим усилията си, да ядем по-малко, за да постигнем целите си. Да не съм ви чул да се оплаквате. Единствено героите заслужават величието, което скоро ще постигнем.

Датка се почеса по бедрото и погледна Лейнтал Ей, като вдигна едната си вежда.

— Видя ли какво направихме?

Ала Лейнтал Ей бе развълнуван. Каквито и да бяха чувствата му към Аоз Рун, вярваше в голяма част от думите, които той произнесе. Наистина нямаше по-голямо удоволствие от това да яздиш на гърба на хоксни, да се чувстваш слят със силното животно, да усещаш как вятърът свири в ушите ти и да чуваш грохота на копитата му по земята. Досега не бе измислено нищо по-чудесно, само с едно изключение.

Той прегърна Ойре и й рече:

— Нали чу какво каза баща ти? Извърших нещо велико, едно от най-великите неща в историята. Опитомих хоксни. Нали това искаше? Сега трябва да станеш моя жена.

Ала тя го отблъсна.

— Миришеш на хоксни като баща ми. Откакто се разболя, в устата ти са само глупавите същества, които са ценни заради кожите им. Татко говори единствено за Сивушка, а ти за Златушка. Направи нещо, което да подобри живота ни, не да го влоши. Ако бях твоя жена, нямаше да те виждам, защото щеше да яздиш ден и нощ. Вие, мъжете, полудяхте по тези хоксни.