Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Скоро Датка възседна Сияйна.

— Боже мой, по-добре е, отколкото да седиш върху горящ стънджбег! — извика Лейнтал Ей, яздейки около оградата. — Можем да отидем, където пожелаем. В Пановал, до края на земята, до брега на океана!

Най-после двамата слязоха и се потупаха по гърбовете, като се смееха доволно на постижението си.

— Почакай Ойре да ме зърне как влизам в Олдорандо на гърба на хоксни. Няма да може да ми устои.

— Изненадващо е на колко много неща могат да устоят жените — отвърна му Датка.

Когато вече можеха уверено да яздят, те тръгнаха един до друг, преминаха по моста и влязоха в града. Жителите се обръщаха и се смееха доволни, сякаш осъзнаваха огромната обществена промяна. От този ден насетне нищо вече нямаше да бъде същото.

Появи се Аоз Рун заедно с Илейн Тал и Фаралин Фърд и си заплю едното от другите две хоксни, наречено Сивушка. Помощниците му се скараха за последното животно.

— Съжалявам, приятели, но то е за Ойре — отряза Лейнтал Ей.

— Ойре няма да язди хоксни — възпротиви се Аоз Рун. — Забрави за това, Лейнтал Ей. Хокснито е за мъже. То ни дава невъобразими възможности. С хокснито ние ставаме равни с фагорите, чалсийците, пановалците, с всички останали.

Той беше възседнал Сивушка и се взираше в земята. Представяше си времето, когато няма да води само група ловци, а цяла армия, стотина мъже, дори двеста, всички възседнали хоксни, всяващи страх в сърцето на врага. С всяко завоевание Олдорандо ще става все по-богат, ще бъде в по-голяма безопасност. Знамената му ще се веят над все още несъществуващите на картата равнини.

Погледна към Лейнтал Ей и Датка, които стояха в средата на ливадата с поводи в ръце. Тъмното му лице се сбръчка в усмивка.

— Добра работа свършихте. Каквото било, било. Като Господар на Ембрудок назначавам и двама ви за господари на Западната степ.

Той се наведе да стисне ръката на Лейнтал Ей.

— Приеми новата си титла. Отсега нататък ти и мълчаливият ти приятел отговаряте за всички хоксни. Те са ваши, подарявам ви ги. Ще се погрижа да получите помощ. Ще имате и задължения, и привилегии. Знаете, че съм справедлив. Искам колкото е възможно по-скоро всички мъже да яхнат хоксни.

— Искам дъщеря ти за жена, Аоз Рун.

Господарят се почеса по брадата.

— Започни работа с хокснитата. Аз ще се заловя с дъщеря си.

Погледът му стана безизразен, което подсказа, че няма никакво намерение да окуражава връзката им. Ако съществуваше негов съперник за властта, това не бяха тримата му мекушави помощници, а младият Лейнтал Ей. Да го обвърже с Ойре означаваше да засили потенциалната заплаха. Ала бе твърде лукав, за да обезкуражи опаката си дъщеря. Той искаше да има един доволен Лейнтал Ей и многобройна, добре въоръжена конница.

Макар въображението му да бе твърде необуздано, щеше да дойде време, когато всичко, за което мечтаеше, щеше да бъде постигнато от други, и то в много по-големи размери. Началото на този период бе поставено от Лейнтал Ей и Датка, които първи възседнаха косматите гърбове на своите коне-хоксни.

Окрилен от мечти, Аоз Рун сложи край на безделието, което го бе налегнало от по-топлото време, и се превърна отново в човек на действието. Той бе вдъхновил хората си да построят мост. Сега трябваше да направят конюшни, огради за добитъка и работилница за сбруи и седла. Взеха за модел седлото и стремената на мъртвата гилота.

Използваха опитомените хоксни за примамка — както при лова на елени, и заловиха повечето от дивите животни. Въпреки протестите си всички ловци бяха задължени за кратко време да се научат да яздят. Всеки си имаше свое хоксни. Ерата на пешите ловци безвъзвратно отмина.

Фуражът се превърна в главен проблем. Жените имаха грижата да засаждат по-големи площи с овес. Дори стариците изпращаха в полето да помагат, колкото могат. Около нивите издигнаха огради, за да предпазват културите от хоксни и други вредители. Експедиции тръгваха, за да открият нови брасимипи. Разбраха, че хокснито се храни със земни брасимипи — растенията, в чиито дънери намираха убежище техните глоси.

За новите дейности имаха нужда от енергия. Най-модерното изобретение беше мелницата. Хокснито се въртеше в кръг и смилаше всичкото зърно, от което се нуждаеха, така че жените бяха освободени от вечната сутрешна шетня.

Само за няколко седмици, дори за дни революцията, започнала с хокснито, беше в пълен ход. Олдорандо се превърна в съвсем различен град.

Населението му се удвои, но имаше хоксни за всяко човешко същество. В основата на всяка кула при прасетата и козите бяха настанени и ездитните животни. На всяка улица можеха да се видят пасящи хоксни. На брега на Ворал, където ги водеха на водопой, се въртеше и търговия с тях. Извън градските порти се организираха примитивни родео и хората се събираха на циркови представления, в които главните роли се изпълняваха от хоксни. Те бяха навсякъде — в кулите, в разговорите, в сънищата.